Годишнини
Памет за Фред Зинеман
105 години от рождението на един от патриарсите на седмото изкуство
Фред Зинеман. Сред патриарсите на седмото изкуство той заема достойно място със своите творчески постижения. На 29 април се навършват 105 години от рождението му, въпреки че почина малко преди да навърши 90, на 14 март 1997 г. в Лондон.
Роден е във Виена, а фамилията му издава неговия еврейски произход. Учи във Виенския университет право (1925-1927 г.), а фотографията и кинотехниката усвоява в Париж през 1927-1928 г. Работи като асистент-оператор на забележителния документален филм „Хора в неделя” (1929-1930), в който се чувства благотворното влияние на Валтер Рутман и неговия шедьовър „Берлин – симфония на големия град” (1927) и който се оказва стартов за плеяда знаменити постановчици – Робърт Сьодмак, Били Уайлдър и Фред Зинеман.
През 1930 г. Фред Зинеман пристига в САЩ, където кариерата му се развива постъпателно – успешно преминавайки през асистент-режисьорската школовка при големия Робърт Флаерти. Примерът на новатора и майстора на документалния филм Флаерти е заразителен за младия Зинеман. Шест години той отделя за усвояване тайните на документалистиката, създавайки значими творби като „Мрежи” (1934), „Вълната” (1936), "Тези майки можеха да живеят” (1938, „Оскар”), "Докато Америка спи” (1939), „Твоето последно действие” (1941), „Дамата или тигърът?” (1942), а по-късно триумфира и с късометражната драма „Бенджи” (1951, „Оскар”).
В пълнометражното кино дебютира през 1941 г. с „Белоръката убийца” (1941) с Ван Хефлин, след което поставя в същата стилистика, съчетаваща напрегнатото действие с разведряващи комедийни интермедии „Очи в нощта” (1942) с Ан Хардинг и Едуард Арнолд и „Акт на насилие” (1948) с Ван Хефлин, Робърт Райън и Джанет Лей, давайки своя принос за утвърждаването на филм-ноар в САЩ.
Световна известност му донася проникновената екранизация на антифашисткия роман на Ана Зегерс „Седмият кръст” (1944) с блестящата игра на Спенсър Трейси като Георг Хайслер, в която открива напрегнато и сурово-правдиво кинематографично решение, съответстващо на духа на книгата. Идеята на романа, утвърждаваща величието на несломимия човешки дух, импонира на режисьора и намира продължение в част от следващите му значими творби – „Търсенето” (1948) с Монтгомъри Клифт, „Мъжете” (1950) с Марлон Брандо и Териза Райт, „Тереза” (1951), родоначалник на неореализма в американското кино с Пиер Анджели и Джон Ериксон и „Сватбен спомен” (1952) с Етел Уотърс и Джули Харис. С особена сила идеята проличава в най-хубавите му филми от 50-те - 80-те години на миналия век – „Точно по пладне” (1952) с Гари Купър и Грейс Кели, „Оттук до вечността” (1953) с Бърт Ланкастър и Монтгомъри Клифт, „Старецът и морето” (1958) със Спенсър Трейси, „Историята на монахинята” (1959) с Одри Хепбърн и Питър Финч, „Изпращачи на слънцето” (1960) с Робърт Мичъм, Питър Устинов и Дебора Кар, „Дойде денят на отмъщението” (1964) с Омар Шариф, Грегъри Пек и Антъни Куин, „Човек на всички времена” (1966) с Пол Скофийлд, „Джулия” (1977) с Ванеса Редгрейв и Джейн Фонда, „Пет летни дни” (1982) с Шон Конъри и Ламбер Уилсън. Изброените заглавия са ценен принос за развитието на киноизкуството.
Разработвайки различни жанрови форми, движейки се преимуществено в рамките на драмата, създавайки образцови произведения на базата на ярки литературни първоизточници, третирайки съществени социални проблеми през призмата на остри нравствени конфликти с помощта на най-добрите актьори, с които разполага, Зинеман се утвърждава сред най-изявените кинематографисти в американското и световното кино.
Двата режисьорски „Оскара” за „Оттук до вечността” и „Човек на всички времена” (извън другите два за късометражни филми) са официалното признание за възхода му като творец и за значимостта и въздействената сила на неговите филми. Ако и да е критикуван за неговия академизъм в последните му постановки, с искрено-уравновесения стил на разказа си и без да робува на масовия вкус, той интерпретира честно и отговорно въпросите за дълга, честта и справедливостта по един увлекателен и завладяващ начин, оставащ меродавен като негов своеобразен качествен щемпел в „Денят на Чакала” (1973), „Джулия” (1977) и „Пет летни дни” (1982).
Вярно е, че Фред Зинеман снима и откровено развлекателни филми като мюзикъла „Оклахома!” (1955) с Гордън Макрей и Глория Греъм, трилъра „Шапка, пълна с дъжд” (1957) с Дон Мъри и Ева-Мари Сейнт или политическата кримка „Денят на Чакала” (1973) с Едуард Фокс, но дори в тях той не е търпял куриозен провал, като и в тези редови заглавия се чувства подхода на отговорния професионалист, чието име през всичките му творчески пет десетилетия е символ на почтеност, коректност, гражданска отговорност и перфектно свършена работа.
Днес екранните му творби, обвеяни от славата на шедьоври и етапни явления в развитието на най-популярното изкуство, се изучават във филмовите институти, за тях се пишат статии и студии, но това съвсем не означава, че към тях трябва да се отнасяме като към музейни експонати. И днес „Седмият кръст” (1944) е актуален с антифашисткия си патос, „Търсенето” (1948) стопля душата ни с неподправения си хуманизъм и отношението към съдбата на сирачето от Чехия, „Точно по пладне” (1952) бичува малодушието и личния егоизъм пред лицето на грубото насилие, „Оттук до вечността” (1953) и „Човек на всички времена” (1966) си остават химни на непобедимата човешка воля за справедливост и съвършенство, Джулия” (1977) и досега въздейства с вярата в нравствената сила на интелектуалеца, непозволяващи му да се откаже от избрания житейски път, а „Пет летни дни” (1982) впечатлява с мъдрата одухотвореност и търпимост, с които се решават съкровените интимни проблеми. А това е категорично доказателство за непреходната сила на внушение и за незабравимите празници на духа, свързани с креативния устрем на един от най-талантливите кинорежисьори на нашето време – Фред Зинеман, оставил ни своите размисли за седмото изкуство в сборника „Фред Зинеман за киното” (1992).
Автор:
Борислав Гърдев
Публикация:
28.04.2012 г. 23:13
Етикети:
Посетено:
2049
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/14637-pamet-za-fred-zineman