Пред 60-годишнината от смъртта на Асен Разцветников

◊ СЪБИТИЯТА

• По повод 60-та годишнина от смъртта на Асен Разцветников - 30 юли 1951, от печат излиза двуезична книга на Георги Бонев, в която ще открием на български и немски циклите “Жертвени клади”, “Двойник” и “Планински вечери” - всичко 50 стихотворения.

Георги Бонев е поет и преводач, роден на 30.04.1922 г. в с. Драганово, Великотърновско. През 1941 г. завършва гимназия във Велико Търново, после е студент по архитектура в Техническия университет във Виена, където завършва с диплома инженер-архитект. От 1961 до 1996  г. е лектор по български език в Института по славистика при Виенския университет. Автор е на книги със сонети и на преводи на книги от Дебелянов, Славейков, Лилиев...

• По повод годишнината от смъртта на Разцветников фолклорният състав “Очарование” при пенсионерски клуб “Елена Грънчарова” в Горна Оряховица с диригент г-жа Аргирова подготвя репертоар от 33 шлагерни песни, създадени от Асен Разцветников.


◊ РАЗЦВЕТНИКОВ - АВТОР НА ШЛАГЕРИ

През 2003 г. академик Николай Кауфман издава “1500 български градски песни”, в чийто том втори нотно и текстово е записал 33 песни, съчинени от Асен Разцветников, за които малцина знаят.

Песента “Нощта заспива, пустей кръчмата” е записана през 1930 г. на грамофонна плоча от Аспарух Лешников по музика на Мильо Басан, а също и “Не чакай ме, не ще се върна там” по музика на Кирил Георгиев. Малцина знаят, че текстът на тангото “Недей тъгува за мойта изневяра” по музика на Йосиф Цанков и на “Сънувах те до мене” са от притежаващия музикална култура Разцветников. Негови песни са още “Аз искам да те забравя”, “Дете на моите години”, “Чуй тази приказка тъжна” и други градски шлагери, които често се изпълняват от различни състави за стари градски песни в страната.


◊ СПОМЕНИ ЗА ШЛАГЕРНИКА РАЗЦВЕТНИКОВ

През 30-те години на ХХ век Иван Куюмджиев си спомня как Асен понякога му декламирал шеговито някои свои шлагери. Един от тях е много популярният тогава шлагер:

Брезите бели чела са свели
и тихо ронят сълзи в нощта.

*

Георги Крънзов от своя страна пише в спомените си за един случай, когато, вървейки по бул. “Дондуков”, обърнал внимание на Асен за една шлагерна песен, която долитала от грамофона на близка кръчма, и отбелязва, че лъха на поетичен аромат! След като чули думите на песента:

Налей да пием, Мариела,
налей, девойко ясночела!
Нощта за нас разкрива пазва,
нощта ни приказка разказва!

Асен го попитал дали знае от кого е преведена.

- Не - отговорил Крънзов.

- От чичо ти Асена! - усмихнал се той.


*

Пенка Касабова често е измъчвала Асен Разцветников със своите настоявания за постигане на лекота в стиха му. Той отговарял, че му е трудно, но му доставя по-голямо удоволствие, отколкото да пише или превежда шлагери.

- Шлагери ли? За какви шлагери говорите? - разсмяла се тя.

- Ами че аз и шлагери съм писал и превеждал. Едно време трудът на поетите нито беше тъй ценен, нито тъй заплащан, както сега. Трябваше да се живее, а за шлагерите плащаха най-добре. Аз никога не съм вземал държавна работа с осигурен месечен доход; живял съм винаги само от перото си.

Тя изказва учудване, но той я пресича:

- Помните ли шлагера “Аз си имам две съседки, две съседки две кокетки”? Аз го написах.

Двамата се смели през глава! Този шлагер бил добил необикновено голяма популярност, навярно заради лекия закачлив текст. Смяла се Касабова, но и ставало жалко, че един поет като Разцветников, който може да преведе така хубаво приказките на Братя Грим, е трябвало да превежда шлагери!