Благородство и душевна топлина

Има хора с такъв цялостен облик, че оценката на тяхната личност не предизвиква разногласия. У такива хора делото не се различава от словото, а словото им е искрено и честно, винаги продиктувано от съвестта. Към тази вече изчезваща порода хора в нашата съвременна култура бих причислил и Александър Шурбанов.

Запознах се с него преди около трийсет години, като млад член на Съюза на преводачите, където той беше председател на Кабинета на младия преводач. С голям авторитет и вече много популярен.

Първият му значителен превод - на „Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър за библиотека „Световна класика” на „Народна култура” - предизвика истинска сензация в нашите среди. Появи се един голям талант, при това и ерудит, съчетание, което рядко се среща у нас. Общувах с него по-късно, по повод на едно честване на Рабиндранат Тагор в Русе (индийският класик беше гостувал в родния ми град през 1926 г. и решихме да направим една вечер за него). Тогава имах възможност да разговарям отблизо с Ал. Шурбанов. Бях прочел вече неговите изключителни преводи на „Изгубеният рай” на Джон Милтън, стиховете на Тагор и Дилън Томас, както и част от поетичните му опуси и статии.

Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или друго голямо културно дело, не смятат, че имат в това отношение някакви преимущества. Той е много скромен. Но с името на проф. Шурбанов са свързани до голяма степен: нашата англицистика, нашето шекспирознание (след смъртта на проф. Марко Минков той е всепризнатият български шекспировед номер едно), преводът на англоезичната поезия и проза. В своята област той е учен от европейска величина (високо оценен и в англоезичния свят), голям ерудит, но също така и талантлив поет, блестящ есеист и публицист. Двата тома „Отражения” с поезия и „Приписки” с есета и фрагменти, издадени чудесно от „Жанет 45”, потвърждават това.

Преводът му на „Хамлет”, не знам кой по ред е в нашата литература, който излезе преди няколко години и бе отличен с наградата „Христо Г. Данов”, е всъщност автентичният Шекспир, истинският Хамлет. Бих го препоръчал на режисьорите и театралните директори, вместо предния на Валери Петров.

Сред много му книги, бих искал да отделя две – „Поетиката на английския ренесанс” (2002), един колосален, приносен труд към изследванията на тази много интересна епоха, и антологията му „Съвременна английска поезия” от 1995 г., сборник с прекрасни преводи. Само те са достатъчни да му осигурят едно от почетните места в световната англицистика.

Интересно е, че като поет Александър Шурбанов, както биха предположили някои, които не го познават в тази му хипостаза, не се проявява като ерудит или някакъв философ. Поезията му е искрена, чиста, силна и както каза Екатерина Йосифова: „...тези стихове текат като бистра и пълноводна река”. Бих добавил - пестелив и пределно ясен и точен в изказа си стих, без излишни сравнения и много метафори, без обрати и парадокси. И без изкушенията на постмодернизма, завладял днес големи пространства в нашата литература. Ранната му поезия е жизнелюбива, млада, а късната – зряла, умъдрена, с една голяма любов към човека:
 
ИЗХВЪРЛЯЙКИ БОКЛУКА
тази сутрин,
чакам на опашка
зад онзи,
който рови в него.
Главата и ръцете му
до раменете са в контейнера.
Пред мене е гърбът му
в яке втора употреба
и краката - тънки,
повдигнати на пръсти.
Неудобно ми е някак
да го изместя -
може би току-що е намерил
каквото търси.
А натъпканият найлон,
издут от вчерашни излишества,
тежи в ръката ми
като торбата на разбойник.

(из „Гълъбът пред моя прозорец”)

Тук се изкушавам да цитирам една много точна оценка на уважавания от мен критик Владимир Трендафилов: "Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия.”

Да, Александър Шурбанов, когото честваме сега, е един от малцината истински европейци в днешната наша култура и литература. Една цялостна, хармонична личност, излъчваща благородство и душевна топлина.