Годишнини

Да си спомним за Павел Вежинов

27 години от смъртта на писателя

Да си спомним за Павел Вежинов
Екслибрис на Павел Вежинов


Да си спомним за писателя Павел Вежинов, отишъл си от този свят на 20 декември 1983 г.

Противоречива съдба. Той е сред комунистическата и писателска върхушка години наред. От снимките, които разгледах, ми се струва, че е бохем по душа. А и хобитата му го доказват - карти, риболов, спорт, разходки...

Харесвам Вежинов, но се обърквам - прекалено много въпроси си задавам. Първият му роман излиза през 1947 - "Синият залез". Написан е няколко години по-рано. Тогавашната идеологическа критика го унищожава. Нарича го фройдистки, буржоазен, родеел се със сензационността и загадъчността на Друмев и Вазов (затова бил младежки и пионерски) и в същото време се поставя до "Осъдени души" и "Поручик Бенц", а и до диаболизма на Светослав Минков, Георги Райчев и Чавдар Мутафов. На мен ми е интересно друго - през целия си живот Вежинов твърди, че ще преработи първия си роман в "правилна посока", но за разлика от Димитър Димов ("Тютюн") не го прави. Отказва да говори за своя начален по-обемен текст, криволичи, нарича го несъвършен, извинява се - но го оставя в същия вариант. Романът се изземва от библиотеките.

Следват години на доказване - писане "по схеми" и клишета. Набиране на скорост и установяване в йерархията. (Някак си това ми напомня на днешната ситуация у нас, която е по-коварна и подмолна - писането ти трябва да отговаря на нечии трактовки и разбирания, за да бъде "допуснато"... Каквото и да значи последното.) Та, Вежинов написва доста "срамни" неща - "В полето", "Златан", "Втора рота" и пр. Куп са. Как обаче се съхранява и стига до "Нощем с белите коне" и "Бариерата" едва през 70-те? Умишлено ли създава партизанските клишета, съзирайки в себе си силата на писателя и твореца и разбирайки, че не може да оцелее, ако не премине през конюнктурата и официалната политика?

Още нещо ми направи впечатление - става главен редактор на по-сериозно литературно издание едва през 1973 г. - изданието е "Съвременник". Случайно ли е изтласкван от подобен род списания, които налагат естетика, вкус и "звучат" (поне за времето си)? Взел си е своето - няма две мнения - не е дисидент. Въпросът е, че има нещо у Вежинов, което го отличава от глуповатостта на партийните другари. Да речем, в едно интервю споделя, че преди българската класика е прочел чуждата, преди Йовков е прозрял Достоевски. Оттам идва и изненадата на Елин Пелин, който иска да се запознае с младия Вежинов, впечатлен, че се появява автор, който намира сюжетите си в градската действителност. В този ред на мисли и "Синият залез" представя тъмната страна на човека - пак под влиянието на Достоевски.

Вежинов е дразнеща фигура в оста на тогавашната върхушка (но пък и галеник в същото време), малко неща му се прощават в началото, а първия роман никога. Критикуван е от доста малоинтелигентни парвенюта и нагаждачи.

"С дъх на бадеми" (1966) представя частния случай и отделния човек с неговата история. Фуко би казал, че това е доказателство за "пропускливостта" на системата, спрямо която трябва да се наложи личен натиск. Животът "преди" и "сега" е устроен от властови ресурс, сякаш нарочно зададен заради добрите писатели, които го пренебрегват малко конфузно, но не преработват романите си. И изместват своите цели във времето.

Между другото, малко са кадрите с Вежинов (но пък е автор на не един сценарий за киното). Почти няма такива. Сякаш той има ясното съзнание, че оставя своята духовна биография, не с личните си думи и присъствие, а с творчеството си. Можем много да научим за писателя и за времето, ако проследим криволиченето в създаденото от него - желанието му за излизане извън идеологемата и... невъзможността да го стори в повечето случаи. Оттам идват и провалите му, между които не е "Синият залез".

Твърде дълго Вежинов не успява да излезе от клишето за добрите и лошите, нашите и другите... Дълго излизане (от дупката на посредствеността) за един човешки живот.
Автор: Дияна Иванова
27.12.2010 г. 21:02
Посетено: 3280
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/25/news/11446-da-si-spomnim-za-pavel-vezhinov