In memoriam
Цветята в предсърдията не могат вече да увехнат
Напусна ни Николай Бонев
На 29 април ни напусна Николай Бонев. На 45 години. Роден на 28 ноември 1964 г. Ники Бонев. Ники Документа. Поет, хуморист, журналист, последен директор на Централния студентски дом на културата, водопроводчик и приятел.
Или може би на първо място – Приятел. Приятел на бардовете, на изпятата поезия и на поезията въобще, добър ценител, познавач и летописец на бардовското изкуство и творчество.
Сам автор на поетичната книга „Цветя в предсърдията”, той записа повече от 40 аудио и видео касети от сбирките в Харманли и от други „бардовски” места, но до последно продължаваше усърдно да събира и архивира бардовската история и бардовските истории с неосъщественото намерение да издаде хумористичната книга „Случи ми се виц”.
Беше сладкодумен разказвач, който не уморява, когато разказва. Знаеше стотици и може би хиляди смешни, комични, забавни и драматични случки от живота на бардовете и от любимите си автори, сред които на първо място бе Асен Христофоров – преводача на „Трима души в една лодка” от Джером К. Джером, на „Белия зъб” от Джек Лондон, на творби от Хенри Филдинг, Джеймс Джойс, Емили Бронте. И преди всичко - и автор на голямата българска книга „Вуцидей”.
Родом от село Долни Окол (родно място на поета Кирил Георгиев, когото той също много ценеше и чието творчество познаваше), Ники се бе заинтригувал много съдбовно от живота и творчеството на Асен Христофоров, който бе живял през последните си години в неговия роден край и така блестящо бе описал в своите книги, сред които са още „Трима с магаре из Рила”, „Скици из Рила”, „Иманяри” и много други.
Ники го болеше много, че такъв голям писател, уволнен от Софийския университет (където е преподавал политическа икономия и е бил един от първите критици на „плановата икономика” на социализма) и прокуден от „народната” власт (талантливият икономист и писател се преселва в с. Говедарци, където си построява скромна къща и се отдава на преводаческа, писателска и краеведска дейност, едва свързвайки двата края), да, Ники искрено страдаше, че такъв голям български талант днес е незаслужено забравен и че творчеството му прашасва из библиотеките или просто не се преиздава.
Преди няколко години, когато разбра (след като ме подпита отдалеко дали знам кой е Асен Христофоров), че не само поназнайвам нещо, но и се интересувам от съдбата на низвергнатия писател, Ники сподели една от големите си и, уви, неосъществени идеи: да напише биографична книга за Асен Христофоров (за целта бе издирил по местата, където писателят бе живял и обикалял, още доста неизвестни факти и документи). Неслучайно го наричахме Ники Документа. Ники имаше чувство за историзъм и за значимостта на нещата – малки и големи - от живота.
Винаги беше усмихнат. Или поне тънка усмивка пробягваше по устните му и в очите, полускрити зад диоптрите на очилата. Всеки житейски повод можеше да стане… повод да разкаже някоя забавна или драматична, но винаги поучителна и многозначителна история от живота или книгите.
Беше, както вече казах, добър разказвач. И на живия разказ, и на писаното слово. Със сигурност щеше да напише не само книга за Асен Христофоров или летопис на бардовското изкуство и култура, а още много истински и дълбоки книги.
Можеше и се справяше с живота. С чудесна и талантлива съпруга до себе си – Ася Бонева, с 14-годишната Рада (и с безчет забавни истории от нейния детски фолклор), с Момчил, който точно днес навърши 7 години… (Защото животът продължава, нали, Ники?)
С работливите си ръце, отдадени през последните години на работа като ВиК специалист, за да изкарва насъщния за семейството. Трудна и отговорна работа, която обаче не можеше да го откъсне от съдбата му на поет и творец, отдаден на литературни занимания – и все повече за другите, отколкото за себе си.
За Ники Бонев не важи поговорката „за мъртвите или хубаво, или нищо”. За Ники Бонев и приживе можеше да се каже много – и все хубаво. Никой не би могъл да каже нещо лошо за Ники. Няма лош случай, няма лоша история, няма лошо мнение.
Ники беше открит, прям, откровен, точен, добър. Не се стремеше да блесне и да се открои, защото имаше своето място, своето време, своята мисия, която не успя да довърши.
Защото си тръгна толкова не навреме, че още дълго време няма да ни се вярва на нас, неговите приятели, които го обичахме заради веселия му нрав, добър характер и топла човещина, че го няма.
Ники, защо това, което ти се случи, не е поредната бардовска история с весел край, която самият ти да ни разкажеш след 10 години по своя неподражаем начин – с умишлено безизразен глас и безизразно лице, докато другите наоколо се заливат от смях?
Сбогом, Ники! Сбогом, приятелю!
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
30.04.2010 г. 00:04
Посетено:
2403
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/9848-tsvetyata-v-predsardiyata-ne-mogat-veche-da-uvehnat