Отиде си писателката Лиляна Михайлова (1939-2010)

Тя беше от горните етажи на нашата култура и литература, но никой никога не й го каза

Отиде си писателката Лиляна Михайлова (1939-2010)

Отиде си авторката на едни от най-човечните и духовно извисени книги и герои: достатъчно е да споменем филма, чийто сценарий беше по нейна творба: ”Най-добрият човек, когото познавам.”

Лиляна Михайлова беше от горните етажи на нашата култура и литература. Но никой никога не й го каза. Ето сега – и не защото сме пред голямата тайна на живота, го казвам: ти беше рядко цвете в нашата градина. Една от първите авторки на списание „Родна реч” – може би първата! С онова знаменито стихотворение за цариградските българи. Ти прослави хората на миньорския град така, че и днес, когато се изговориха много хулни думи за него, твоите герои стоят като защита и опровержение!

Може и да остана извън погледа на критиката, но стигат ти признанието и любовта на читателя и зрителя – тях ти спечели веднъж и завинаги. „Отвори, аз съм” (с филмовата версия - „Най-добрият човек, когото познавам”, 1973), „Дом за нашите деца” (1987-1990) – с тях, сигурен съм! – ще те запомнят и най-новите
поколения.

За мене, приятелят и ценителят, ще останат паметни и непокътнати като ценност и художествено достижение „Грехът на Малтица”, романът, дал сценарий за едноименния филм, и „Корабът” – една невероятна повест! – такова поетично изваяние нямаме! Единствено сравнима с нея е „Цената на златото” от Генчо Стоев…

Актьорите те обичаха, с радост „влизаха” в образите на твоите герои! Спомняме си сега "Неизчезващите” – та това беше най-съкровена изповед и за участващите във филма: Петър Слабаков, Емилия Радева, Стефан Данаилов, Елжана Попова, Коста Цонев, Златина Тодева, Леда Тасева… В „Дом за нашите деца” – почти същият състав, с добавка – невероятната Невена Коканова, Ели Скорчева, Мария Каварджикова и Васил Михайлов… Играеха по начин и с пълно отдаване, каквито твоята творба извикваше и заслужаваше… но така беше още в първия ти филм – „Най-добрият човек, когото познавам”... Невена, Григор Вачков, Димитър Манчев, Петър Слабаков, Владимир Смирнов, Пепа Николова, Сотир Майноловски… всички преселени вече там, горе…

Ти цялата беше в живота, в делника, трепетно присъстваше в ставащото, дали е случайно това, че си отиде от нас в неделята на Жените Мироносици? Аз, като син на свещеник, не мога да отмина това, без да упомена твоята особена порода – вече все по-рядка: да се жертваш за ближния, скромно, без много шум…

Жената е главният образ и герой на твоите писания.

С особена нежност и преклонение ти извайваше нейния образ, поставяше го по-високо по милосърдие, а и по твърдост от мъжа: Елена Герова от „Корабът”, Малтица, от „Грехът на Малтица”, жените от „Неизчезващите”…

И тук не мога да не спомена, че ти, слаба и нежна, като всяка жена, беше твърда и жилава. За тази твърдост пишеш някъде: ”Може би ние, филолозите, никога няма да разберем тия неща, ако не ни се случи един ден да станем учители в Техникум по минно дело и металургия. И там, на някой открит урок по якост на материалите, смутени от досегашното си невежество, неочаквано разбираме, че желязото се измерва с усукващ момент, с огъващ момент и с момент на натиск, а бедният карат, който единствено сме познавали, е жалка измислена величина, нямаща нищо общо с издръжливата душа на метала...”

В повестта „Корабът” златото отново се промъква с обратна измерителна стойност. И с това обръщане на стойностите Лиляна Михайлова успяваше да тласне въображението на читателя в посоката на поетическото внушение… в посоката на безсмъртните, вечните стойности…

Автор:

Константин Еленков

Публикация:

26.04.2010 г. 21:41

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

4840

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/24/news/9806-otide-si-pisatelkata-lilyana-mihaylova-1939-2010