In memoriam
Почина Севда Севан
Изтънчена и елегантна интелектуалка, писателка и дипломат
◊ ТЪЖНА ВЕСТ
Напусна ни известната писателка и дипломат Севда Севан.
Севда Севан (Франсухи Кеворк Бахчеджян) е родена на 6 ноември 1945 г. в гр. Нова Загора. Семейството й сe преселва от Турция след геноцида на арменците през 1915 година.
Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като дипломат. От 1994 г. ръководи първото посолство на Република Армения в България.
През 2003 година за тази дейност й е връчен орден "Стара планина" - първа степен.
Севда Севан е автор на стихосбирката "Камък върху камък", книгата с пътеписи "Това е мой дълг" и романа-трилогия "Родосто, Родосто" (1982), "Някъде на Балканите" (1987) и "Дер Зор" (1993), посветен на съдбата на арменските преселници в края на 19-и и началото на 20-и век.
Творбата на писателката "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" получава специалната награда за 2005 г. за оформление и полиграфическо изпълнение на Асоциация "Българска книга", както и Националната награда "Константин Константинов" за 2006 г. С "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" Севда Севан печели и Националната награда за детска литература "Петя Караколева" за 2006 г.
Поклон пред паметта й!
*
Из "Нил и цветето" от Севда Севан
Живеело в един град едно грозничко човече. И всичко около него било грозно. Къщите били сиви и порутени. Новите, които строели, приличали на груби каменни блокове - еднообразни и мрачни. Улиците били скучни. Денем по тях се тълпели хора, некрасиви и зли, защото нямало нищо хубаво, което да ги прави по-добри. Нощем, когато настъпвал мракът, градът ставал още по-тъжен. Често ръмял дъжд и прозорците на къщите се насълзявали. А градините били толкова нарядко и така проскубани, че по-добре да ги нямало. И птиците бягали от неприветния град. Нито гълъби, нито врабци прекосявали небето му. Страхували се от жиците, които премрежвали въздуха като гигантска решетка.
Грозното човече живеело в този град, откак се помни. То се казвало Нил и имало огромен крив нос. Устата му приличала на дървена кутия, а ръцете и ходилата му били големи като лопатата на хлебаря или, ако щете, като тази на въглищаря. Тумбачето му пък било издуто като ковашки мях, а цялото то било мъничко, мъничко, малко по-мъничко от магаренце. Косата му приличала на бодлив храст и то никога не я решело, защото нямало настроение за това. Нил имал две очи, съвсем различни на цвят. Ако едното било жълто, да речем - дясното, то другото - лявото пък - било черно. И така, грозното човече Нил било съвсем тъжно и нямало никаква причина някой ден да се развесели. По цял ден прекарвало между огризките на бунището, където събирало разни неща - копче, камъче, гвоздейче, ластик или парче кожа от стара, мухлясала обувка и какви ли не още безполезни предмети, които Нил се мъчел да подрежда тайно от другите деца по свой начин, който му изглеждал красив.
Когато се срещал с хората, той влизал в свада с тях, наричал ги глупаци, а те го плюели, също го назовавали с обидни думи и доволни, се отдалечавали, замеряйки го с камъни.
(...)
... Ако обичате да пътувате и някой ден пристигнете в град - мрачен и грозен като града на Нил, не се натъжавайте. И не бързайте да го напуснете. Навсякъде може да се намери семенце от едно хубаво цвете.
Посейте го и от него ще поникне Красотата и Доброто.
Автор:
LN
Публикация:
16.05.2009 г. 21:20
Етикети:
Посетено:
4189
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/7907-pochina-sevda-sevan