In memoriam

Варненската авторка Рая Георгиева в последното си интервю пред „Форум”

Скулптурата сама трябва да те „повика”, за да я докоснеш

Варненската авторка Рая Георгиева в последното си интервю пред „Форум”


◊ ТЪЖНА ВЕСТ

На 24 април 2009 г. скулпторката Рая Георгиева от Варна почина внезапно. Тя е само на 31 години.

Родена е през 1978 година в гр. Варна, през 2002 - завършва скулптура в ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново, от 2007 - член на Съюза на българските художници, от 2005 - член на Международната асоциация на скулпторитe монументалисти, Италия.

Младата авторка не дочака момента на тържественото награждаване, което щеше да стане на 16 май в Дома на хумора и сатирата в Габрово. Тя бе една от наградените на поредното биенале и получи Специалната награда на вестник „Форум” за млад автор за скулптурата „Лице”.

Поклон пред светлата й памет!


◊ ПОСЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ*

В брой 16 на вестник "Форум" публикувахме материала, който се подготвяше за наградените участници. Преди да направя краткото интервю с нея, обадих й се по телефона, за да й съобщя радостната вест и да я поканя да гостува на „Форум”.

Ето й първите й думи в писмото, което изпрати на мейла:

"Здравейте! Честно казано помислих, че е първоаприлска шега - вашето позвъняване за наградата на вестник „Форум” на 1 април 2009. Благодаря за оценката и интереса към моето творчество."


- Царството на камъка какво е, какво Ви дава като творец? Забелязах, че една от интересните Ви изложби е "Камъни от Рая".
- „Камъни от Рая - 2005” беше изложба за пространството на галерия "ART 36", оттам имах специална покана. Характерното в тази изложба беше играта на думите - моето име с името на изложбата и че съчетавах ръчна хартия по стените с каменна пластика. В стил "бяло върху бяло", според думите на проф. Станислав Памукчиев. Тази изложба беше инспирирана от двумесечния ми престой в Индия.

- Защо работите с варовиков камък?
- За избора на материала ли? Обичам камъка - той ми дава усещане за време и пространство. Калява ме да не очаквам, а да усещам момента.

Работя с варовик, защото има добри пластични възможности - както за детайли в полирани повърхности, така и за груби и насечени обеми в макро композиции. Има специфичен топъл нюанс. Харесва ми, заради илюзорната му податливост. Подходящ е и за екстериор, заради специфичните му характеристики. И не на последно място - в България не е трудно да се достави на приемлива цена.

Последните ми проекти - "Лица" 2008 в галерия „Буларт” - Варна и "Дистанция" в Галерия 8 - Варна нямат общо с търсенията ми от проектите "In/visible" - галерия "Георги Велчев" - 2005 и галерия „Юка” - 2006. Тези условно наречени лица имат за задача да въздействат чрез игрови похват, скрепен в кинетичните им части, или да въздействат както с пространствената си цялост, така и с внушението за различност. Това са лица на воин, на пътешественик, на цар, на слуга, на шут, на разказвач, на влюбен... Не са портрети. Това са ролите, които всеки от нас приема и сменя, а заедно с тях и лицето си.

- Лицата на хората намират интересно авторско решение в творчеството Ви, разкажете малко за идеите си.
- Интересувам се от човешката психика, от подсъзнателните кодове на личността, от Аз-а и неговите интерпретации в социума, от превъплъщенията на Егото, от ролите, които се налага да играем дори пред нас самите. Дистанцията, която си поставяме между искам и мога, сега и после, тишината и шума. За да постигнем най-голямото творчество - това на живота си.

- Вие сте млад автор, но пък имате завидна творческа биография, участие в пленери, симпозиуми и т.н.
- Истинският ми старт бе в галерия „Буларт” - Варна с изложбата „Сплит 2003”. Оттогава имам много участия, но тласъкът, който получих, и вдъхновението бе от Дора Дончева, галерист. След това, като важен момент в биографията си намирам тактилните (усещане чрез допир) проекти. Но те са минал етап. Винаги съобразявам нещата си така, че да могат да се докосват, но не ги правя приоритетно за това. Скулптурата сама трябва да те „повика”', за да я докоснеш...

И не на последно място по значимост в биографията си считам за важна изложбата "Дистанция" с пренасянето в градска среда на тъмен гранитен блок, като контраст на деветте бели големи и форматни глави в интериора на "Галерия 8".

Симпозиумите, на които съм била, са с покана от организаторите и са ми били голяма школовка - професионално, социално, а и морално...

Благодаря на Бог за семейството, което имам - на съпруга и сина ми, които ме зареждат с толкова обич. Не съм максималист, но формата в скулптурата е от значение и си пожелавам както темите, така и форматите да се глобализират, предназначени за извънгалерийните пространства.

- Стига ли Ви времето да направите това, което Ви вълнува, което Ви зарежда?
- Времето - то е относително. Днес сме тук, а утре ни няма, камъкът ни надживява.

______
* Интервюто е направено на 3 април 2009 година


Този стих посвещавам на Рая Георгиева и краткото ни, но добро запознанство:

Когато по камък стъпвам, плача,
защото душата му слушам,
защото се сливат в едно
очи, ръце, гласове.

Автор: Лилия Рачева
28.04.2009 г. 20:18
Посетено: 3946
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/7784-varnenskata-avtorka-raya-georgieva-v-poslednoto-si-intervyu-pred-forum