In memoriam
Три години без поета, журналиста, преводача Георги Талев от Кърджали
Да си спомним...
На 16 януари се навършват 3 години от смъртта на кърджалийският поет, писател, преводач и журналист Георги Талев
Кърджали е малък град и не може да си позволи да забравя своите творци. Особено когато са направили толкова много за другите си братя по перо. Когато са оставили своите книги недовършени, за да помагат на начинаещите поети, да ги редактират, да превеждат чужди книги. Такъв беше и Гошо Талев.
Освен десетия превод на Пушкиновия „Евгений Онегин”, един от най-добрите по мнението на специалистите, той остави още 11 други книги (поетични и белетристични). Но отстрани талантът се вижда много повече. Поети като Евтим Евтимов и Петър Анастасов са категорични, че тепърва ще оценяваме значимостта на Талевото творчество. Това беше разбрано и в далечния руски град Тамбов, където миналата година бе организирана вечер на Георги Талев от наследниците на Пушкин. Отбелязаха неговия 70-годишен юбилей, макар и без него. Какво да се прави – нали никой не е пророк в собствения си град. Гошо знаеше древната максима и не очакваше повече. По-важно за него беше да си върши своето. Затова намери време да попълни и празнотата в културния ни живот. Написа енциклопедичния справочник „Да ги знаем кои са” с кратки профили на родопските творци, в който дори не отдели и страничка за себе си. Макар че много често с горест казваше: „Ех, ако можеха книгите да се ядат…”, все пак наричаше поетите и писателите необходими като хляба. А и той можеше да продължи да ни бъде необходим с неговите три тома невидели бял свят мемоари със заглавие „Отвъд прегръдките на ада”, ако бяхме направили поне малко повече в тази посока.
Е, поне представихме посмъртно последната му книга с избрана лирика „Благословени трепети”. От нея стана ясно, че Гошо отдавна се е готвел за „безкрайното пътуване все нататък и за връщането все оттам”. Защото винаги е гледал живота под светлината на неговия край и в очакване на онези „сетни две минути – най-хубавият миг на края”. Тъй като беше прозрял, че “смъртта е безсмъртна”, че „новото оттатък” всъщност е настоящият ни „доживотен живот.
Лияна Фероли
Талев – гласът, който ще се помни
Колкото и да смяташ, че познаваш един човек, все повече и повече, сякаш двойно ти става по-трудно да напишеш нещо за него.
Вярвам, след време, и така е редно, на Георги Талев ще бъдат посветени много редове за разностранната му дейност. Сега се сещам за журналистическата му дейност, която ни свързваше много години.
Белият лист, камерата, микрофонът и окото на обектива са, общо взето, четирите инструмента, с които в тази професия се хващат и отразяват нещата от живота. И като от палитра Гошо боравеше с пълната гама цветове, но силата му беше и в гласа, нещо като първа цигулка във всеки оркестър. В спорове или без такива съм чистил много кавички и препинателни знаци, за да бъдат текстовете му по-чисти и леки за четене. Но тъкмо те му даваха крила, когато зазвучаваше на живо в ефира. Бяха му солта и пипера, а когато към тях включеше и плътния си баритон, се получаваше онази магия - гласът, който се помни и сега.
Петър Бакалов –
Кор. на БТА в Кърджали
***
Нощта, оплела сънните дървета,
виси над мен като рибарска мрежа.
Изплували по края на небето,
звездите любопитно ме поглеждат.
В какви посоки, по какви маршрути
във този дивен свят да те намеря?
Все ми се струва, че си тръгна утре -
и сигурно ще се завърнеш... вчера.
***
Моят залез не ме притеснява -
знам, че двойно и тройно живях
и че нещо след мен ще оставя
в двете дати с тире между тях.
Ще надувам докрай както може -
без почивки, без дъх, на педал.
Запиши си го, горда Госпожо,
аз все още не съм се предал.
Георги Талев
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
11.01.2009 г. 13:34
Етикети:
Посетено:
2454
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/7132-tri-godini-bez-poeta-zhurnalista-prevodacha-georgi-talev-ot-kardzhali