In memoriam

Почина режисьорът Вили Цанков (1924-2007)

Доайен на българския театър

Почина режисьорът Вили Цанков  (1924-2007)


◊ ТЪЖНА ВЕСТ

Почина доайенът на българският театър, големият български режисьор Вили Цанков

Вили Цанков е роден на 24 юни 1924 г. Завършва военно училище, след което следва в Икономически институт. През 1952 г. завършва театрална режисура в Държавното висше театрално училище "Кръстьо Сарафов", а после специализира в МХАТ до 1955 г.

Баща му - Христо Цанков-Дерижан, е бил директор на Народния театър, съратник на Стамболийски, писател и преводач на стихове от японски. Майка му е била уважавана учителка.

Вили Цанков е осъществил повече от 130 театрални постановки, 15 филма, 2 опери, оперети и тв екранизации (режисьор и сценарист) в България и чужбина. След завършването си е разпределен в театъра в Шумен (Коларовград). През 1956 г. в Бургаския театър се събират група млади дръзки интелектуалци, сред които
са и Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, Леон Даниел, Петър Слабаков, Доси Досев, Иван Теофилов.

В основата на тяхната творческа лаборатория е театърът на "дълбоко автентично преживяване" и категорично отричане на повсеместно разпространената тогава "игра" на сцената.

Наричат го доайен на българския театър. Известен е като режисьор на високата драматургия, отрицание на академизма, естет в изкуството и човек с вкус към живота.

"Не съм съгласен с онова, което става в театъра, и не живея активно в театралния живот, казваше приживе Цанков. Поставям само по една пиеса годишно, и то такава, каквато на мен много ми се иска".

Режисьорската му дейност е свързана предимно с афинитет към класическите български и чужди текстове и той е известен в театралната гилдия с уважението и верността към авторовите слова. Поради смелостта да експериментира е уволняван няколко пъти и по идеологически причини му е било забранявано да работи в театъра. Но неговите постановки са останали и досега като пример сред театралите за новаторски и естетски търсения. Работил е в театрите в Шумен, Варна, Бургас, Младежкия театър, Театъра на Българската армия.

След като се отрича от институционалния театър, основава единствения по рода си "Домашен театър" в България.

Като кино и театрален творец е награждаван многократно с най-високите национални и международни отличия: "Лъвът на Сан Марко" от фестивала във Венеция, "Златната ракла" за Телевизионен филм, наградата на академия "Аскеер", ИКАР на Съюза на артистите в България.

"По времето на тоталитаризма минавах за модернист, който бяга от реализма, а сега ме смятат за традиционалист", не скри болката си Цанков в интервю преди няколко години.

"Ще си послужа с метафора: тогава бях "болната овца", но овца, която е собственост на овчаря - в случая партията. Те смятаха така: "Наша е и ние ще я оправим с наказания."

За депутатската си кариера във Великото народно събрание от квотата на СДС казва: "Аз не съм разочарован от моето участие в политиката тогава. Защото изведнъж след промяната се видях политическо лице."

"След шест уволнения по идеологически причини по времето на тоталитарния режим седми път бях уволнен, когато подписах конституцията, вече при сините. Така че аз съм в мое си царство. Има само един човек, който от млади години до ден-днешен политически ми влияе - това е Махатма Ганди".

От 15 години се изявява предимно на писателското поприще. Автор е на романите "Вавилонски кули", "Еднооките", "Сбърканият", "Горящият ангел", "Вилиси - повест за крадлата и девственицата" и "Седемте небеса", както и на пиесите "Одисей", "Плач Еремиев", "Ако имаш хиляда хитона", филмовия сценарий "Буна" и телевизионният - "Кучешка огърлица".

Поклон!
Автор:
21.10.2007 г. 19:07
Посетено: 2363
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/4689-pochina-rezhisyorat-vili-tsankov-1924-2007