Почина поетът Николай Кънчев

Отново пак съм вятърът и става хоризонтът...

◊ ТЪЖНА ВЕСТ

На 70 години почина големият български поет Николай Кънчев

За петдесетте години след дебюта си той издаде тридесет стихосбирки, преведе творчеството на десетки чужди поети. Николай Кънчев беше член на Световната академия на поезията. Негови поетически книги бяха преведени в Полша, Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Словения, Сърбия, Македония, Грузия, Швейцария, Италия, Испания, САЩ, Франция.

Целият му живот се изразява с една дума - поезия...

...
Страхувам се от пръста на съдбата -
когато устремено преминава
ужасната му сянка и сред нея
аз гледам на ръка на бога, който
е с четири ръце, но вече губи
значение в недъгавото време.

Страхувам се от пръста на съдбата -
когато подир всичко и небето
със синята си маска ме заплаши.
Лицето ми е цялото в калинки
от капки и с подскока на водата
надхвърлям ли наистина страха си?

"Десетилетия Николай Кънчев бе държан в периферията на официозната писателска общност, което не му пречеше да бъде за всички нас, нормалните ценители, един от малцината големи съвременни поети на България, да бъде респектиращ партньор в диалозите за литературата и живота. Голяма злоба и завист събуждаше и фактът, че той, гоненият тук, беше високо ценен в чужбина - негови поетически книги са преведени (без всякаква финансова намеса от българска страна, разбира се - а такава беше практиката за мнозина други) в Полша, Холандия, Германия, Австрия, Сърбия, Чехия, Грузия, Италия, Испания, САЩ и Франция. Дълги години Николай Кънчев се реализираше и като вещ, мъдър тълкувател на чуждите поетически знаци. Той, който не издържа навремето подчиняването на официозните догми на филологическото образование, изучи сам няколко езика, събра една от най-големите библиотеки по източни духовни учения и световна поезия. През десетилетията Николай Кънчев ни учеше чрез своята поезия да доляваме новия живот на прастари фразеологизми, да не разграничаваме противопоставно сферите на абстрактното и предметно-чувственото."

Михаил Неделчев

"Като продължи линията на склонност към философски размисъл на Далчев и на битийните прозрения на Александър Геров, тази поезия създаде свой собствен поетически свят и ценностна скала, равностойна на своите предшественици по художествена кохерентност на израза, по дълбина на битийните проницания и по естетическото си въздействие и влияние. По този начин поезията на Николай Кънчев не само представя етапно явление в българската поезия и нова нейна духовна перспектива, но и ретроспективно обогати виждането на някои български поетически традиции."

Светлозар Игов

...
Щом като към казаното може
да не се прибавя нищо, всъщност
няма нужда да се доизказваш.
При това, което ти се случва,
даже чудотворният спасител,
ако не възкръсне, се преражда.
Всичко е в ръцете тайни свише.
Чуй, клисарят дърпа пак конците
на смирената си селска църква...

Автор:

Публикация:

12.10.2007 г. 12:15

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Николай Кънчев поетът

Посетено:

1404

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/24/news/4615-pochina-poetat-nikolay-kanchev