In memoriam

Почина поетесата Гергана Илиева (Гери)

Зелените тайни на Гери се потопиха в небесния пурпур

◊ ТЪЖНА ВЕСТ

На 08.09.2007 г. почина нашата приятелка и колежка
Гергана Илиева (Гери)

Напусна ни неочаквано жестоко любимката на поетите и художниците в града ни Гергана Илиева (Гери).

Освен преподавателка по дизайн, тя бе и член на местното Дружество на художниците и на клуб “Неиздадени ръкописи” към Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” – Кърджали.

За жалост, точно когато намери своята сродно трептяща душа, по нейните думи, и когато се подготвяше за сватбата си, небето предпочете този брак да се сключи именно там и затова я грабна точно на празника на Девата (Малка Богородица).


◊ СПОМЕН ЗА ГЕРИ

Ето какво тя сподели преди няколко години, когато излезе първата й поетична книга “Зелените ми тайни”.
 
- Гери, защо поетичните ти тайни предпочитат зеления цвят?

- Защото обичам тайственото, мистериозното в този цвят, неговото обещание за живот, за постоянство. Този цвят за мен е и душевен, и външен белег, а и в неговата студенина има особена спокойна и красива прикритост, зад която се крие така нужната ни сигурност.

- Това си личи и в поезията ти. Има и някакъв страх от   пълното разкриване.

- Наистина много от моите сърдечни струни са останали недокоснати, та нали тайните трябва да си останат такива, недешифрирани. Но винаги съм била доволна, ако някой се познае в моите тайни и има чувството, че те се отнасят до него. А животът е красив, именно защото си остава неразгадан и тайствен.

- Защо мислиш, че ни е необходима тази прикритост?
 
- Не че е толкова наложителна, колкото е хубаво, че поддържа вътрешния пламък на душата чрез несподелените трепети. Пренесен навън, този пламък се стопява, отива си опустошен и принизен от обстоятелствата и условностите. Но пък точно от тази необходимост от прикритост се е родило творчеството.

- И при любовта ли е така?

- Скритата в нас красота не може да бъде показана изцяло навън, това я омаловажава. Споделените с листа хартия чувства са по-красиви от изказаните. Едва когато се пречистат и укротят чрез поезията, можеш да ги пренесеш и в живота. И от това се ражда само добро.

- Днес доброто май се среща само в книгите.

- Това вътрешно пламъче е заложено от природата във всеки от нас, но после то не се отглежда и обгрижва с внимание и любов, и затова не се умножава и разпространява навсякъде. И най-вече, защото възпитаващите фактори не почиват върху достатъчно солидната база на дълговечния път на човешката душа.

- Ти обаче успя да съчетаеш тези фактори чрез рисуване, поезия, преподаване. Как?

- Винаги трябва да се търсят повече възможности за изразяване и докосване до многопластовата човешка душа. Затова и аз винаги съм се опитвала да внушавам на учениците си точно това многоаспектно и творческо отношение към всеки и всичко. И най-вече чрез непреходните ценности в изкуството, морала, естетиката. Чрез увлекателно  възпламеняване на техните най-дълбоки познавателни пластове за любознателност и съвършенство.

- Следващите ти тайни може би ще бъдат в слънчево-жълто?

- Не знам точно, но засега изборът ми варира отново между тъмносиньо и зелено. Сигурно като душа съм доста пурпурна, затова отвън трябва да компенсирам с по-студени цветове. Засега мога само да си мечтая за слънчево-жълтото отдаване с думи и чувства, но още нямам готовност за него.


◊ СТИХ ОТ ГЕРИ

Ослепяла, летях в стихове

Не знаех коя съм...
Но обичах!
И ослепяла, летях.
Потърсих се в стихове...
Не зная дали съм
пак същата.

Отронен лист.
Избягали криле –
и тишина.
Самотен стих,
измамени ръце...
И пустота.             

И да знаеш, зная, че
пак ще ни има.
В тресавищата,
в листопада.
В грехопадението...
Ако идем –
и в ада!

В небе от бели цветове –
пера от дяволски криле.
Отминал грях...
Сънувах ли?
И сън да бе...
Да, беше ти!

Самотата ми, зелените
ми тайни...
Притаила съм се:
мнима суета, парчета време,
измислена тъга...
Притаила съм се
от целия злощастен ден,
абсурден и безкраен.
От всички покрай мен.
От свойта непрозрачна
кожа даже...

Чашата на обичта ми –
чаша недоотпито вино.
Чашата на надеждите ми -
чаша неразгадано кафе.
Чашата на смеха ми –
чаша бистра вода.
Чашата на тайните ми –
чаша сок от дива къпина.
Чашата на самотата ми –
чаша без дъно.


Гергана Илиева
Автор: Лияна Фероли
10.09.2007 г. 14:03
Посетено: 1271
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/4440-pochina-poetesata-gergana-ilieva-geri