In memoriam

Атанас Стоев - поетичният магьосник

... И всичко ще изчезне, без никаква следа...

Атанас Стоев - поетичният магьосник


◊ СПОМЕН ЗА АТАНАС СТОЕВ


Поетът и педагогът Атанас Стоев
(17.03.1944 - 25.04.2004), с когото се запознах през 2001 година, почина в с. Паркан, Приднестровието. В това бесарабско българско село учеше децата на родния им български език. С радост в сърцето им разказваше за българската литература, за прародината им - България. В училището, в което работеше основа клуб със свещеното за всеки българин име - България. Този клуб бе и една от последните му радости.

Атанас Стоев бе от хората, които се раздават и привличат другите към себе си. Макар и да беше по-възрастен от мен само пет години, макар и
да си говорехме на "ти", аз се чувствах пред него като по-млад брат и в живота, и в творчеството. В повечето случаи слушах какво и как говори той. А изглежда трябваше да записвам този могьосник на словото. Както пише в една своя дописка поетът и публицистът Георги Барбаров от Кишинев, Р Молдова: "Но нали мислим, че сме вечни..." И по-нататък: "Помолих го да попълни съставена от мен анкета, която предлагах на известни българи от Бесарабия. Отговори само Атанас Стоев". Отговори, защото беше във всичко отговорен.

Не всичко обаче с времето се изтрива: поетичното слово, добрата дума, приятелската усмивка остават.

На XV Републиканска ученическа олимпиада по български език и литература, която се състоя в моето родно градче Тараклия (Молдова) през март 2004 година, Ат. Стоев беше председател на журито. Но беше и нещо повече - превърна се в душата на проявата, стана център на срещи и на разговори. Излъчваше светлина. Чувството му за хумор струеше неизтощимо. С отворената си към всеки душа, той спечели много.

Към мен, с мекия си и приятен глас, се обръщаше гальовно: "Митко, разприказвах се...", "Митето ги знае тези работи", "Братко, слушай и записвай, само записаното слово е вечно". Записвах. И четях с приятно вълнение своите стихове, така окуражен от него. Откъде да знаех, че няма да мине много време и той ще си отиде от този свят. След два поредни инсулта.

На поетичната среща, състояла се в Тараклия през март 2004-та, Атанас Стоев подари на българските ценители на поезията последната си книга "Лични мотиви" - с вълнуващи посвещения на всеки. Посвещение написа и на мен "На приятеля ми Митко Боримечков - българинът, поетът и журналистът - 11 март 2004".

Стихосбирката "Лични мотиви - 2" беше издадена след смъртта му от неговите приятели и почитатели. А училището в приднестровското село Паркан, в което бе учител, и в което остави частица от себе си Поетът и Педагогът Атанас Стоев, достойно носи неговото име.

"Пазете българското в себе си!" - казваше Поетът. Както "...И всичко ще изчезне, без никаква следа, че пял съм тъжни песни - по-малко другите след мен да ги боли."

След тебе, Атанасе, мен не по-малко ме боли. И дали болката ще стихне някога - никак не се знае.

Тараклия, Молдова
април 2004 г.

Автор: Димитър Боримечков
19.04.2007 г. 18:56
Посетено: 1525
Етикети: Атанас Стоев
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/3840-atanas-stoev-poetichniyat-magyosnik