In memoriam

Памет за Михаил Големинов

Памет за един приятел...

 
 
◊ IN MEMORIAM
 
Памет за Михаил Големинов
 
Клавирните му качества бяха фантастични, диханието му, с което уплътняваше диалога със солиста, беше засмукващо и мобилизиращо, познаването едновременно на класиката и на съвременната музика бе задълбочено. Изумителни прочит и нюанси вадеше в премиерни за България творби на автори от края на ХХ век. Познавам мощния му пианизъм, както никой друг освен Анжела – редица години през 80-те изнасяхме рецитали, той тогава не искаше да свири с други. Посвети ми и няколко свои композиции.
 
Експериментите в композирането отвързваха свободния полет на духа му и го отнасяха към „модерната“ класика. Само преди половин година пък ми каза в двора на Полското посолство: „Сега почвам отново да свиря повече на пиано, може би за ужас на някои. Можем да направим нещо на фестивала „Софийски музикални седмици“. Не можахме...
 
Работата му в издателството за съвременна музика „Orange Factory” запълни огромна празнина – запис и нотопис на множество съвременни български автори. Бе интровертен чешит с чувствителност и безпогрешен музикален вкус - надарената му личност можеше да бъде и ценен музикален критик, но се задоволявахме с находчивите му устни афористични оценки за музикални явления от различен калибър. Така, както и широката му музикантска кройка не допусна художествени компрoмиси.
 
И още много неща беше Мишо Големинов, но как наведнъж да кажеш всичко, когато вече го няма... Времето е негово и наше, поне докато ни има...
 
Дълбок поклон!
Момчил Георгиев
Автор:
Момчил Георгиев
Публикация:
03.03.2022 г. 17:57