Напусна ни изкуствоведът Кирил Попов (1930-2021)

◊ IN MEMORIAM

На 90 години почина Кирил Попов – литературен и художествен критик, писател, журналист.

Разделихме се с един от най-активно пишещите изследователи на противоречивите процеси в съвременната ни култура. Още през 1998 г. той прозря горчивата истина за човечество, лишено от интелектуални координати и написа книгата "Бездуховността". Последваха я "Пражка палитра", "Стилуети" (том 1 и 2), "Самсара", "Страници от картини", второто издание на "Български народни орнаменти", "Господин Менкин", "Флуктуации". Наред с тях, той активно публикуваше в периодичния печат статии, рецензии по изобразително изкуство и литература, както и философски етюди.

Автор с висока образованост в областта на естетиката, литературознанието и историята на изкуството, той умееше задълбочено да анализира както художествена изложба, така и литературно произведение, научен труд или отделна картина. И правеше това с максимална четивност и научен педантизъм.

Почти всички съвременни художници – от младите до най-възрастните – са били обект на неговото внимание: изложбите им са отразени в публикациите на Кирил Попов с внимание, обективност и стремеж към обяснение на философската същност на всяка творба. Същото се отнася и за литературните творци, негови приятели и съмишленици.

Вълнуващи са думите на проф. Станислав Памукчиев, казани по случай 80-годишнината на твореца: „Кирил Попов живее и пише в това трескаво състояние – будуване във високия текст на изкуството. Творчески изкушен, с висок патос и интелект, той креативно намира проекциите на своето търсещо съзнание, на своето проникване и страст към изобразителното изкуство.“

Може би трябва да се замислим върху мъдрите думи на Кирил Попов, човекът, чийто живот изцяло принадлежеше на изкуството: „Трудността да се обясни научно или популярно процесът на арт възприемането произтича от това, че художникът създава непознати, абсолютно или до голяма степен абстрактни светове, а дълбоко смутеният до края на живота си от непознаваемостта на Мирозданието човек, навлиза в съдържанието и формата на изкуството по строго индивидуален, а не универсален начин. Арт рецепцията протича на ниско ниво, ако на възприемащия изкуство му липсва художествено познание и култура: уподобяването или сравнението на изобразеното с познати образи от реалността или природата е само една и далече не най-радикална форма на общуване с изкуството.“

Да бъде светъл пътят ти, Маестро!

Пред теб са Картините на Рая!