In Memoriam: Цветан Марангозов: "Не - смъртта не е последна дума - смъртта е само една дума"

◊ IN MEMORIAM

Цветан Марангозов

Цветан Марангозов ще остане в историята на българската и европейската култура и литература като автор (той не обича думите „поет“ и „писател“), който от студенината на дистанциите и позицията на самотата, демонстрира своята склонност към обратното, нещо повече – към „обратното на обратното“, както и неотклонен стремеж към противоречието, оксиморона, като другата страна на логиката и нормалността. Той е сценарист и режисьор, който вкара нов идиосинкретичен език в съвременното кино. Неговите поетични и прозаични текстове, радиопиеси и фрагменти са заредени със скепсис и поставят под съмнение идеологемите и стабилността на установените ценности. Според Станимир Панайотов: „Марангозов беше и още нещо, което бих определил като „предварителен човек“. Същество, което някак е изживяло предварително части от собствения си живот и което трябва да изтърпи и изтрае предвидимия и последващ остатък в една омерзаваща, оразмерена и предзададена скучност според Хьордерлиновата формула „вече не/ още не“.

Цветан Марангозов е роден през 1933 година в София. Баща му е известният писател и архитект Николай Марангозов. Родителите му се разделят скоро и той заминава в с майка си в Германия. Поради политически ангажименти майка му няма време да се грижи за него и го оставя за отглеждане на роднини, приятели и в детски дом. Когато навършва 14 години майка му го оставя в България. Ето част от неговите спомени: "В Берлин, в Грюневалд, в детски дом, изкарах ужасни дни. Излизахме нощно време да гледаме как бомбардират центъра. И така беше, два пъти съм бил на улиците в Берлин. Иначе - при баба ми в Дрезден. Заради войната се върнахме в София 43-та година с майка ми, но почнаха бомбардировките на американците и съсипаха София. И ние се евакуирахме в Белчин, Самоковско. Аз там изкарах 9 септември, в Белчин, писал съм за това. Писал съм за хвърлените трупове в реката. Аз от малък съм виждал трупове."

Заради опит да избяга в Гърция, когато е на 18 години, попада в затвора. По-късно, през 1960 година, бягството му в Западна Германия е успешно, откъдето се връща в България в началото на 90-те години.

Цветан Марангозов почина на 12 януари 2021 година в Полковник Серафимово.

Подобно на епитафия звучи неговото стихотворение:

Ах, този рай
Измислен роден край
Безсмислен
Раздялата ще бъде тука
В градинката
На пейката
Ей така
Ще се спука картинката
С гръм и с трясък
И good by
Кучи лай
Нечий крясък
и вечен сън
без кошмари
без въпроси "съм или не съм"
без чужди другари
без доброжелатели белокоси.

ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!