In memoriam

In memoriam: Кшищоф Пендерецки (1933-2020)

Напусна ни един от големите музиканти от света на голямата музика

In memoriam: Кшищоф Пендерецки (1933-2020)

 

◊ IN MEMORIAM

Кшищоф Пендерецки

23 ноември 1933 -  29 март 2020

Пендерецки е второто дете в семейството на адвокат от полския градец Дебика, където завършва гимназия. Четиринайсетгодишен изнася първия си самостоятелен концерт с цигулкови пиеси от Антонио Вивалди. От 1955 до 1958 г. учи в Краковската музикална академия, след което работи там като преподавател, а през 1972 г. става неин директор. Преподава също в Есен, Германия, и в Йелското музикално училище в САЩ.

Първите му творби, създадени през студентските години, са в тра­дицията на Бела Барток, тогава негов кумир – солови песни, струнен квар­тет, миниатюри за кларинет и пиано. Срещата му с италианския авангар­дист Луиджи Ноно (1924­-1990) също оказва влияние върху търсенията му, които можем да открием в „Полски дневник“, „Еманации“, „Строфи“ и „Псалми на Давид“.

Кшищоф Пендерецки интересно и умело експериментира както с отделните инструменти, така и с неизчерпаемите според него възмож­ности на човешкия глас – обикновено той го третира инструментално, търсейки границите на неговата експресия и виртуозност. В много от зрелите опуси на Пендерецки са включени съвсем необичайни за музикално произведение звуци: шумолене на хартия, стържене на трион, почукване на дърво, щракане на клавиатурата на пишеща машина, съскане, пищене. Обикновено Пендерецки търси тези „немузикални“ звукови или „сонорни“ ефекти, за да изрази крайни, екстремни състояния и чувства, като се спира често на библейски, леген­дар­ни сюжети. Сред най-значителните му и изпълнявани съчинения са: „Пасион по Лука“, „Трен, или Плач за жертвите на Хирошима“ за 52 струнни инструмента, „Диес Ире“, „Магнификат“, „Те Деум“, „Лак­ри­моза“, „Полски реквием“, концертите за цигулка и виолончело.

Пендерецки е и автор на три опери: „Дяволите от Лудюн“ (поставена през 1969 г. в Хамбург) – най-известното му засега сценично произведение; „Изгубеният рай“ (по поемата на Джон Милтън) и „Черната маска“ (по текст на Герхард Хауптман). В оперната си естетика той следва – до известна степен ­ търсенията на Карл Орф (в музикалния театър) и на Фридрих Хьолдерлин (в драмата), но се утвърждава като напълно оригинален творец – един от новаторите в оперния театър. Предпочита речитативния стил, динамичното, кинематографич­но­то развитие на сценичното действие и пределната експресивност на музикалния изказ. Всичко това композиторът постига чрез органично единст­во на различни стилови похвати, сред които откриваме и елементи от неокласицизма от началото на ХХ век. Нотното писмо на Кшищоф Пендерецки е обогатено чрез измислени от него символни обозначения, представящи различните шумове и ефекти.

Пендерецки трябваше да изнесе концерт на 11 юни тази година в София. Заедно със Софийската филхармония щеше да представи в Зала "България" своята Симфония №7 "Седемте порти на Йерусалим" за солисти, четец, хор и оркестър. По план той трябваше да пристигне с полските солисти Ивона Хоса, Каролина Сикора, Анна Любанска, Адам Здуниковски, Пьотър Новачки и Славомир Холанд.

Отиде си един от големите музиканти от света на голямата музика.

 

 

Автор: Огнян Стамболиев
01.04.2020 г. 13:47
Посетено: 361
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/31081-in-memoriam-kshishtof-penderetski-1933-2020