Володимир Павлович Чорний (15.07.1931-03.02.2018)

Отиде си виден украински професор българист, човек епоха, човек енциклопедия на украинско-българските исторически връзки. Човек, чийто светъл ум и неуморни ръце са написали хиляди страници текстове, посветени на България. Човек, който с цялата си искрена любов към България щедро запалваше интереса на украинските студенти и докторанти към нея и ги подкрепяше безрезервно, когато те се осмеляваха да поемат по този път. За него България беше призвание, кауза, голяма любов, на която той посвети целия си творчески живот.

Володимир Павлович е роден на 15 юли 1931 г. в с. Киданив, Бучацки район, Тернополска област в семейството на селяни занаятчии. Завършва историческия факултет на Лвовския университет “Иван Франко”, където от 1953 до 1956 г. е докторант в Катедрата по история на южните и западните славяни. След завършване на обучението си започва работа в университета, в който преподава до 2015 г. (с изключение на 1968-1973 години, когато е ректор на Дрогобицкия педагогически институт).

Почти цялата научно-педагогична кариера на Володимир Павлович е свързана с катедрата по история на южните и западните славяни (от 2010 г. – история на Централна и Източна Европа), чийто ръководител е през 1973-1983 и 1994-1997 г., а през 2004 г. става неин професор.

Дълги години Володимир Павлович води курсовете “Въведение в историята” и “История на южните и западните славяни през XIX – началото на XX век”, “История на Централна и Източна Европа през ХIХ – началото на ХХ век”, поредица от спецкурсове, посветени на българското национално възраждане и българо-украинските отношения. Стотици филолози българисти са слушали неговия курс “История на България”. Володимир Павлович участва в написването на учебника ”История на южните и западните славяни” (Киев, 1987), съавтор е на учебника „Лужишките сърби. Помагало по народознание” (Лвов, Будишин, 1997); „История на Централна и Източна Европа” (Лвов, 2001).

Прочетената в детството художествена книга за българското националноосвободително движение дава не само темата на бъдещата му дипломна работа, но и на дисертацията ”Априлското въстание през 1876 г. в България”, успешно защитена през 1966 г. След една година се появява и монографията ”Героичната епопея на българския народ. Априлското въстание през 1876 г.”, която получава положителни отзиви и рецензии от България, Русия и Полша. И до ден-днешен тя не губи своята стойност, оставайки едно от най-фундаменталните изследвания на това епохално събитие в историята на България. Освен това, книгата получава висока награда за художествено оформление – “Изкуството на книгата" (1977 г., художници А. Дмитриев и В. Лужин, художествен редактор Е. Каменшчик).

През 1980/1981 учебна година В. Чорний работи във Великотърновския университет. Благодарение на това той има възможност да усъвършенства знанията си по български език, да обработи голям обем от научна литература, архивни източници, и най-важното – от близо да опознае страната и нейния народ. През следващите години той многократно посещава България с цел работа в научни библиотеки и архиви, както и за да участва в международни научни форуми, организирани от БАН, СУ и ВТУ. Постепенно установява контакти и комуникира с европейски и американски учени-българисти, умножавайки научния си опит.

През последните десетилетия тематиката на научните изследвания на Володимир Павлович се разширява, като обхваща историята на украинската славистика, славяно-украинските отношения, процеса на изграждане на нацията и националните движения в Централна и Източна Европа и др. Седем тематично различни дисертации, написани и защитени под негово ръководство, потвърждават широкия кръг на научните му интереси. Резултат от многогодишните изследвания на българската история е ”История на България” (Лвов, 2007) – първата украиноезична история на българския народ, написана от украински автор, която привлече вниманието и на научните среди и обществеността.

Научните студии на Володимир Павлович Чорний са добре известни не само в Украйна, но и в чужбина. Награден е с три медала на българското правителство (1978, 1981, 1984) и с почетен медал "Марин Дринов" на БАН (2010).

От 1974 до 2015 г. Володимир Павлович е главен редактор на научното списание “Проблеми на славянознанието”. От 1992 до 2015 г. е директор на Института по славянски филологии в Лвовския университет. Неговата работа на тази длъжност допринася за тясното сътрудничество на слависти от историческия и филологическия факултет и изследователи от други катедри на университета, които проявяват интерес към славистиката. Володимир Павлович е и инициатор и ръководител на организационния комитет на Международния славистичен колоквиум, на който от 1992 г. присъстват десетки слависти не само от Украйна, но и от чужбина.