Напусна ни Михаил Бъчваров-Бондар

◊ ТЪЖНА ВЕСТ

Напусна ни Михаил Бъчваров-Бондар (1946-2017)

По повод 40 дни от кончината на българския бесарабски поет Михаил Бъчваров-Бондар, който през последните 14-15 години живя и твори в гр. Силистра, на 29 януари 2018 г. ще се отслужи панихида в храма на родното му с. Чийший, Одеска област, Украйна.

Следващите редове са словесният портрет на поета, който нося в паметта си. Изплетени са от негови думи, които са парнали сърцето ми. Ето ги:

ПАНИХИДА

Ако откакто си дошъл „на белия свят“, си „камък на синора“ и „скитник сред ветровете“, ако вярваш в утехата, че „расте босилек и за нас“, се казваш Михаил Бъчваров-Бондар и си български поет, роден в Бесарабия и обречен на тревога от въпросите, върху които съдбата е разпънала твоя бежански род. Ако в началото на пътя ти има спомен за уюта на одъра, където те приспива „майчината песен“, и за „кръглата софра“, на която си „топил прясна топла пита с мерудия“, а край нея седи достолепният ти дядо - пазител на традициите, който те нарича „антихрист, че не съм се кръстел на софрата“, се казваш Михаил Бъчваров-Бондар – български бесарабски поет. Ако до края носиш спомен за „баири сред лозята“, за „пролетна зора в МТС край село Исерлия“, се казваш Михаил Бъчваров-Бондар и си български поет, роден в Бесарабия. Ако животът те е водил от дълбините „на една донбаска мина“ до Шипка, където си се изкачвал „бавно, стъпка по стъпка“ по следите на прадядо си - опълченеца, се казваш Михаил Бъчваров-Бондар. Ако знаеш, че единственото ти убежище е „аз в моите старци и старците в мен“, а най-важното основание да си „на този свят“, е защото си „роден да помниш“, се казваш Михаил Бъчваров-Бондар.

Той ни остави няколко стихосбирки. Стихотворенията, които особено много ценеше, препечата в тях. Той знаеше, че е станал поет, защото е пил от „руско-българска чешма“, но че има своята уникална физиономия, защото до край е помнил майчината песен. Той ни напусна на седемдесет и първата година от живота си, познал повече „горчилка“, отколкото „сладост“. И ни завеща тихата си мъдрост, която го държеше изправен до последния му горък час:

„Ний със умрелите сме неделими.“