Почина литературоведът Димитър Ефендулов

На 17.07.2006 г. на 77-годишна възраст във Варна почина литературоведът, филологът, богословът, учителят Димитър Ефендулов.


◊

Добре зная стойността на посмъртните слова за значими публични личности в изграждането на културногероическия Пантеон на нацията. Димитър Ефендулов беше една от тях. Вярвам, че за него тепърва ще се пишат текстове, ще се организират конференции, ще се посвещават книги. Емблематична фигура в духовния живот на Варна, а и на „България цяла”, той обитаваше страдалчески-просветленото и боготърсаческо пространство на художествените откровения. Богослов и филолог в класическия смисъл на думата, Д. Ефендулов беше от най-проникновените херменевти, критици, интерпретатори в областта на медиавистиката, на новата и най-новата българска литература. Поради различни социо-конюнктурни и биографични причини Д. Ефендулов не зае полагащото му се място в Университета, но той владееше магическата власт на ритора, на духовния проповедник, на Учителя, както и проницателния ум на учения хуманитарист. Сам по себе си Димитър Ефендулов беше културна институция. Последователите му са от няколко поколения – възпитаници на варненската Пета гимназия, на Математическата гимназия, лауреати на националните олимпиади по литература, учители, университетски преподаватели, интелектуалци...

Напомнящ Йовковите герои, и в делничните си грижи Д. Ефендулов не преставаше да търси метафизичните истини, да задава свръхземните въпроси, знаейки като Яворов, че те нямат решение тук на земята. И при последната ни среща, дни преди края, той говореше за нея, за класическата литература. И за Бога. Последните думи, които чух от него, бяха „Гробът ме вика”. Мъдро, по каралийчевски той се готвеше за онова „място злачно, място покойно”. Готвеше се по дебеляновски смирено за своята „последна пристан и заслона”.

Дано вече си там, на Острова на блажените.