Прощално слово за проф. Михаил Дихан

Асоциацията на българите в Украйна с дълбоко прискърбие съобщава, че завинаги ни напусна нашият професор Михаил Дихан — патриарх на българите в Украйна.

Основател и почетен председател на Одеското българско дружество, член на Настоятелството на Международната асоциация на българите, академик на Балканската академия на науките, на Новата култура  и устойчиво развитие. Инвалид от Великата отечествена война от 1941-1945 г., кавалер на 5 съветски бойни ордена, на 20 съветски и 2 български медали.

От 1969 г. е носител на орден «Кирил и Методий» II степен, от 2005 г. на паметен медал «Иван Вазов» — най-високото отличие на Държавната агенция за българите в чужбина, лауреат на конкурса «Човек на годината – 2005» — отличие на Асоциацията на българите в Украйна.

«Човек се смята за щастлив само тогава, когато може да реализира себе си, своята същност» — пише в своите трудове професор Дихан. За него може да се каже, че през своя почти 81-годишен живот той беше щастлив. Щастлив от това, че винаги даряваше на хората любов, най-висшето призвание на човека, дадено от Бога.

Преминал през най-страшната трагедия на XX век — Втората световна война, през съветския тоталитарен режим, когато е обявен за български буржоазен националист, професор Дихан беше един от най-активните участници в процеса на националното възраждане на българите в Украйна. В далечните 60-те години на XX век Михаил Дихан заедно със своите съмишленици Петър Недов и Иван Мещерюк пишат писмо до Никита Хрущов във връзка с тревогата си за асимилирането на българите в СССР, изчезването на родния език, културата и традициите, националната самобитност.

Когато настъпват демократичните промени в бившия Съветски съюз, професор Дихан е челник на възродителния процес, като заедно със съмишленици основава Одеското българско дружество, инициира създаването на в. «Роден край» през 1989 г.

През 1991 г. представя българите от Украйна в Първия конгрес на българите от цял свят, преминал в София, България. Активно участва в работата на Първия конгрес на българите в СССР през 1991 г. в Болград, където подкрепя кирилометодиевците в делото за по-последователна и резултатна програма на нашето възраждане.

Професор Дихан посвещава целия свой творчески живот и дейност на българската диаспора в Украйна и на България, за която винаги казваше «моя светиня».

Неговата феноменална памет, горещ патриотизъм и висока патетика разпалваха огънчета на родолюбие във всяко българско сърце на голям и малък, по време, когато е изнасял лекции или е участвал в тържества в българските села и градове на Бесарабия и Таврия.
Осиротяха българите в Украйна. Смъртта на нашия скъп професор, наставник и приятел е тежка загуба за всички нас. Името на професор Дихан винаги ще живее в нашите сърца.

Поклон пред вечната му памет.

С дълбока скръб,

Антон Киссе,
президент на Асоциацията на българите в Украйна