"Винаги е възможно да останеш човек" – дори и след смъртта

Известното есе на Цветан Тодоров "Винаги е възможно да останеш човек" като че ли в най-голяма степен изразява неговите хуманистични позиции и философски визии за света и човека. Френският мислител с български произход ни напусна във време, когато неговият глас и интелектуално поведение са особено необходими. Демокрацията е заплашена от поругаване и неговите демократични и хуманитаристични идеи болезнено ще ни липсват. Остава ни надеждата, че теоретичните му възгледи и граждански позиции ще продължават да ни вдъхновяват, за да направим демократичния свят  по-устойчив и да останем в него човеци.

Изясняването и отричането на тоталитаризма (фашизма и комунизма) е основен проблем, който го занимава като "историк на идеи", както самият той се самоопределя. Изявен антикомунист, той ненавижда всяка революционна утопия. Цветан Тодоров характеризира комунизма като "школа по нихилизъм, способна да убие всеки идеалистичен порив". Той е сред първите интелектуалци, който открито и смело заявява, че антидемократичните сили не са победени и че екстремизмът се възпроизвежда поради дефектите в мисленето на съвременния човек. Неговите възгледи за демокрацията и хуманистични идеи откриваме в книгите му "Интимните неприятели на демокрацията" (2012), и "Неподчинен" (2015). По време на последното му посещение в България, на кръглата маса „Бъдещето на демокрацията в Европа“, организирана във Френския институт в София на 23.09.2014 г., Цветан Тодоров заяви: “Има ли един вълшебен начин, за да се преборим с тези вътрешни врагове на демокрацията? Не ми се вярва. Не вярвам, че можем да ги победим чрез някоя нова революция, нито чрез високите постижения на технологията, която променя живота ни постоянно. Наистина, вярвам повече в тая традиционна ценност, която е образованието, възпитанието, защото щом тия врагове са се родили един ден, те значи могат и да умрат един ден. Не бива да се отчайваме.”

Цветан Тодоров обогати литературната теория, историята на идеите и философията с изясняването на проблемите за собствената и чуждата културна идентичност, с обсъждането на въпроса за сблъска между културите и характера на колониализма като форма на насилие над другия. Той е един от най-добрите ученици и последователи на Ролан Барт. Под негово ръководство нашият млад учен през 1966 година защитава докторска дисертация на тема: „Литература и означаване", в която изяснява същността на поетиката като специфични езикови условия на създаване и означаване на художествения текст. Цветан Тодоров заедно с Ролан Барт издават списание „Поетики”. Чрез текстовете в него и чрез написаните по-късно монографии той се утвърждава като един от най-известните семиотици. Следвайки теоретичните възгледи на Михаил Бахтин, в книгата "Михаил Бахтин: диалогичен принцип" Тодоров определя диалога като "такова положение, при което нито един от участниците не свежда другия до обект". Освен творчеството на Бахтин, той изследва и популяризира руския формализъм в своя труд "Теория на литературата. Текстове на руските формалисти".

От 1987 година Цветан Тодоров ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Чел е лекции в университетите „Йейл“ и „Харвард“. Книгите, които го утвърждават като един най-големите интелектуалци, са „Литература и значение", „Увод във фантастичната литература", „Поетика на прозата“, „Памет за злото, изкушение за доброто“, „Живот с другите“. Трудовете на Цветан Тодоров са преведени на 25 езика. На български език са преведени след 1984 година „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, „Страхът от варварите“, „Интимните неприятели на демокрацията“, „Недовършената градина“ и др.

Цветан Тодоров е носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 година.