Памет за Евгения Мицева

Загубихме Евгения Мицева – учен фолклорист в БАН (ст.н.с. І ст., дфн), преподавател по митология в ПУ “П. Хилендарски”, изследовател на народната демонологична проза, тълкувател на етничната другост във фолклора и на интеретничните взаимодействия на общностите в България, ценен съветник за колегите си, скъп приятел за всички, които я обичахме. Загубихме Жени!

Скърбим, но нека препрочитаме написаното от нея, което остава живо: „Демонични представи и персонажи в българския фолклор” (кандидатска дисертация, 1984), „Арменците в България – култура и идентичност” (докторска дисертация, 2002), „Вярванията у виетнамците" (1992), „Български фолклорни приказки. Каталог” (на бълг. и нем. език, 1994), „Невидими нощни гости” (1994), „Благоевградски окръг. Народна проза” (т. 58 на СбНУ, 1985), „Наследството на Траяна. Приказки и песни” (1997), „Банско. Изследвания и материали" (1996), („Приказките на циганите", 1998), „Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване” (2002), „Фолклор от Сакар. Разказен фолклор” (т. 62 на СбНУ, 2003), „Пространства на другостта" (2004) и мн. др.

Жени Мицева бе изключителен специалист и ценен експерт в Международната асоциация за фолклорна проза (ISFNR), в Комисията по славянски фолклор на Международния конгрес на славистите, Съюза на учените в България, Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия и т.н. Казват, че няма незаменими хора, но има неповторими хора. Жени бе една от тях. Поклон!

Нека Бог е с теб там, отвъд. Нека цялото войнство митологични и приказни същества, които ти изучи, те подпомага в най-далечното странстване. Сбогом, Жени!