Почина поетът Ивайло Иванов

На 30 май 2016 г. внезапно ни напусна големият български поет Ивайло Иванов.

Той притежаваше чист и непримирим дух, ще помним Словото му, което винаги ще ни дарява със своята светлина!

Поклон пред паметта му!

Поклонението пред тленните останки на Ивайло Иванов ще се състои на 1 юни (сряда) от 10.00 ч. в новото градско гробище на гр. Троян.

 

По-тежка е от болест немотата!...
Това са вкаменени небеса
с парчета мрамор, втъкнати в устата.
Небе ­- надгробна плоча за гласа!

Това е мидата, която се разтваря
веднъж на сто години ­ и бои се
да изнесе от своите хамбари
пшеничното зрънце на своя бисер.

Аз ще избродя тъмните ѝ зали ­-
дано не ослепея в тоя мрак! ­-
и яхнал оня сетен лъч на залеза,
ще се извия да погледам как

страхът ми ­- бучка лед ­- се разтопява
и струйките му, бистри като смях,
градините на мисълта ми напояват
и образи разпукват цвят след цвят!...

 

Из "Нов сън за щастие", изд. "Ерго"

Ивайло Иванов е роден през 1972 г. в гр. Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като стажант-редактор във вестник „Литературен форум”, като вътрешен рецензент в издателство „ПАН – В. Т.” и като разпространител на печатни произведения. Автор е на книгите: „Хензел и Гретел” (поема, 1994), „Искри от воденичните ми камъни” (сатира, 1996), „Очи на дете” (ранни стихове, 2004), „Филологически поеми” (2005), „Пастирът на мухи” (2007), „Песен за бащите на прехода” (2010), „Брачни песни” (2013), „Светогорски пътеписи” (2013) и „Нов сън за щастие” (2015). От началото на 90-е години на миналия век сътрудничи на централния и местния печат със свои стихове, сатира, критика и есеистика. Печелил е награди от различни национални и регионални конкурси. Негови стихове са превеждани на немски, руски, унгарски и литовски език. Член е на Сдружението на българските писатели.