Покрусителни думи за отсъствието на Николай Султанов от света (1935 г. - 2016 г.)

Сливен е богат с одарените си личности - и осиротява всеки път, когато те го напуснат. Така се усетиха людете му след сбогуването си с Атанас Славов, Павел Веснаков, Йордан Парушев,  Валентин Найденов и неколцина още, защото известно е: без талантливите си хора всеки град ще се намери в мрака, лишен от душа, и би бил просто каменни стъгди, улици и площади... Те ваят физиономичния лик и облъхват с еманацията си туптящото му сърце: с дарованието си, отдадеността на попрището и не на последно място – със своята човешка вселена. Защото всеки я носеше като невидим ореол на същината и излъчването, влял в нея индивидуалността си, но и типологията на неподражаемия сливенски нрав...

Николай Султанов си отиде щастлив от почитта и признанието на съгражданите си, поднесени в препълнената зала „Май” на юбилейното му честване  неотдавна на 80-годишнината от сливенци, богат с надежди да надмогне болестта чрез крепящата сила на сътворението. То, (наред с добронамерения му характер и пословичното трудолюбие), съзида основите на неговото мироздание, въздигнало на пиедестал сакрални ценности: семейството, Сливен и българското. Бе ги култивирал у себе си от общуването с „високите човеци” от своя род (в лицето на  родителите си, художника Добри Добрев, писателите Стефан Султанов и Дамян Дамянов, литературния критик Симеон Султанов.).

Остави диря във всички сфери на дейността си и в обществения живот на Сливен: с иновативните педагогически подходи в работата като директор на Помощното училище и методик в органите на просветата; с градивните решения за културния живот на града като общински съветник, председател на КДК и на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Община Сливен го удостои със званието „Почетен гражданин” (2006 г.); негови статуетки ставаха емблеми и награди на международни конкурси за скулптура.

Николай беше от човеците, които години облъчваха приятелите си с ненатрапчива мъдрост, хуманна отзивчивост към болката и радостта и сладкодумието на разказвача. То вплиташе в интересния наратив от фикция и автентичния спомен на свидетеля услужливата му памет за личности, събития и процеси в Стария Сливен, които той интерпретираше с дълбочина, стремеж за истинно пресъздаване и пословичното „султановско” чувство за хумор. Те белязаха  книгите му „От днес за вчера”, „Бъркотия” и „Съзвучия” (2015 г.), отвеждащи към съкровеното знание за някогашния  град с древни корени и възрожденски традиции, за човеците  и „табиетите” им.

В неотдавна излязлата от печат книга, из разножанровите мозаични късове, споени от обичта към родното, извира усетът за цялостната духовна атмосфера на Стария Сливен и движещите сили в културния му живот през Възраждането и XX век: (училища, читалище, книжарници, деятели, творчески групи, европейски веяния, градски „чешити”...), което успоредява търсенията на автора с особеното по характер „художествено краезнание”, (поднесено с четивността на интересна проза), с това на Йордан Богдар, Никола Шишеджиев, д-р Веселин Василев и др.    

Книгата „Съзвучия” е своеобразен венец-обобщение и за неуморната дейност на Николай Султанов, изразила сполуките му в сферите на две изкуства: литература и скулптура, (като член на едноименната секция при Съюза на българските художници и на Съюза на независимите български писатели). Той извая от камък, мрамор и бронз „духовните знаци” на Сливен, увековечавайки събитията и видните му личности от миналото и съвремието ни,(за които и пишеше!) - със специфичния си почерк и стил. Те са разпознаваеми и помагат на сливенеца и госта на града да не се изгуби по Пътя на националното и собственото себепознание...

Получил признание в Родината си и в чужбина, той остави диря и в духовната история на града ни с всеотдайния си труд и обич - в продължение на десетилетия.

__________

Б.а. Тези думи извират от сърцето, защото Султанов бе от малкото личности в този град, с които ми бе истински интересно да общувам. Съдбата се оказа благосклонна в последните месеци на 2015 година да бъдем редом на Срещата на сливенските родове и особено - на неговия житейски и творчески юбилей, където отново участвах в представянето на разноликото му творчество.

Тогава - и сега, аз поднасям с поклон безсилието на думите от земната липса на приятеля!

Почивай в мир, Николай!