Почина оперният бас Стефан Циганчев

СТЕФАН ЦИГАНЧЕВ (1929 - 2006)

Българското оперно изкуство загуби един сериозен и достоен музикант - басът Стефан Циганчев.

Целия си творчески живот Стефан Циганчев посвети на Варненската опера. Завладяваше публиката с красивия си глас – силен, богато нюансиран, пресъздаващ различните настроения на героя. Варненци и до днес помнят неговото присъствие на сцената – той притежаваше таланта да се превъплъщава искрено и пълнокръвно в емоционалните образи, да докосва сърцето на зрителя, както с гласа си, така и с яркото си сценично присъствие.

Стефан Циганчев започва своя път в певческото изкуство от родния си град Свиленград, по-късно учи при вокалната педагожка Катя Спиридонова и завършва Оперната студия в София при проф. Христо Бръмбаров, а през 1966/1967 г. специализира в Большой театър при Покровски и Рождественски. От 1953 г. е солист във Варненската опера.

Репертоарът на певеца включва над 60 басови партии, както из световната оперна класика, така и от 16 български оперни творби. Особено впечатляващи са превъплъщенията му в ролите на крал Филип ІІ от оп. “Дон Карлос”, Закария от “Набуко”, Гомес де Силва от “Ернани”, Фиеско от “Симоне Боканегра”, Рамфис от “Аида”, Спарафучиле от “Риголето” на Верди, Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, Мелничаря от “Русалка” на Даргомижски, Дон Базилио от “Севилският бръснар” на Росини;  Куцара от “Албена”, боляринът Николица от “Рицарят”, полковник Боляров и Поп Матей от “Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, Чорбаджи Марко от оп. “Под игото” на Димитър Сагаев и др.

Притежаваше широк обем на гласа, изразителност и спонтанност при всички динамики, особено голяма издържливост. Музикална култура, чиста интонация, благороден маниер на пеене… При разработката на ролята Циганчев търсеше новото, за да обогати образа, да достигне съвършенство, като се старае и най-малкият щрих да подпомогне цялостното изграждане. Един демоничен Филип, един Мефистофел, зъл дух и двигател на действието, един бъдещ трагичен Борис Годунов – тези сложни характери разчитат на музикалната култура на Стефан Циганчев, на вътрешното изграждане на ролята, на нейното високо художествено интерпретиране…

Стефан Циганчев беше талантлив оперен артист, надарен със скромност, обичлив с хората, всеотдаен на изкуството. В своя талант той виждаше закон да служиш на другите…
     
Тайната на оперното изкуство? – "Да владееш добре гласа си, да накараш публиката да те слуша още щом запееш първата фраза. Това се постига с постоянство, отдаденост и непрекъснат труд"...

Поклон пред паметта му!