Биографията на Валери Петров може да бъде прочетена навсякъде. Множество преводи от няколко езика, поезия, награди за приноса му към българската култура и литература... Не знам за друг български поет (особено съвременен), който да излъчва такава тиха светлина и мелодия. Може би Далчев е подобен, макар че се отказва да пише, защото не успява да се впише.
Валери Петров носеше духовност и идея за друг тип познание. Мен лично винаги ме е респектирал. Повечето от нашите поети и писатели до ден-днешен, когато се изказват – го правят тежко и с доста голяма бъбривост и себелюбивост, сякаш носят на плещите си цялото познание на света, плюс морала и всичко друго. Виждала съм по екраните доста малки и хитри очи. Валери Петров е различен. Не говореше на дребно или с фалшив патос. Винаги съм разбирала какво иска да каже. Не носеше надпревара и напрежение със себе си. Вероятно имаше и своите пристрастия, но не помня да е афиширал нещо агресивно.
В началните класове Валери Петров се изучава предимно със своите „Пет приказки”. После с няколко произведения в осми клас, но не е включен в конспекта на зрелостниците за матурата по български език и литература. В конспекта се набляга предимно на революцията, свободата и пушките с щикове. Което е важно – няма спор. Обаче тихата човешка революция остава на заден план и като възпитание, и като мироглед. Иде реч за онази интелигентност, която вае с мълчание, трудолюбие и почтеност.