Любов по време на смърт

Този Бог, в който приживе Маркес не вярваше – „Не вярвам в Бог, но се боя от него” и когото богохулно порицаваше – „Ако Господ не беше си почивал в неделя, щеше да има време да довърши сътворението на света. Накрая обаче на земния си път в пространството на Колумбия и Мексико и полето на литературата, предчувствайки като всеки мъдрец и прорицател неизменното идване на смъртта, в прощалното си писмо до приятелите си той на два пъти си обръща към Бог. Думите му звучат като предсмъртна изповед, като осъзнаване, че е бил направляван от него, сякаш е „кукла на конци”, и ако би имал възможност на още „една порция живот”, той би се възползвал от него по най- добрия начин. Той би живял така, както живее всеки ревностен християнин

В мъдрите послания на Габриел Гарсия Маркес, отправени пряко към неговите приятели и виртуално към хората от целия свят, има много любов, прозрение за смисъла на живота и много, много естествена Човечност. Маркес сякаш говори с думите на Бог. Та нали още от древността гениалните творци са били медиатори между боговете и хората.

И още нещо, освен любовта на Маркес в предсмъртните му думи, в деня на неговата смърт президентите на много страни, интелектуалците и читателите изразиха своята искрена любов и признателност към великия писател, който чрез своите творби ни помогна да разбираме смисъла на живота, другите хора, настоящата и магическата реалност.

Нека да се насладим и поучим от мъдрите му слова, добили вид на човеконапътствени сентенции:

„Ако за минута Бог забрави, че съм само една кукла на конци и ми даде още една порция живот, бих се възползвал о това време по най-добрия начин”.

„Вероятно не бих казал всичко, което мисля, но определено бих мислил всичко, което казвам”.

„Не бих оценявал нещата по това колко струват, а по това какво представляват”.

„Бих спал по-малко и бих мечтал повече. За всяка минута, която сме със затворени очи, ние губим 60 секунди светлина”.

„Бих продължил там, където другите спират, и бих станал, когато другите спят”.

„Ако Бог ми разреши още една порция живот, бих се обличал по-семпло, бих се отдал на слънчевата светлина, оставяйки открито не само тялото, но и душата си”.

„Бих доказал на хората, че много грешат, като мислят, че спират да се влюбват, като започват да остаряват, тъй като всъщност започват да остаряват, когато спрат да се влюбват”.

„Бих дал криле на децата, но бих оставил детето само да се научи да лети”.

„На старите хора бих казал, че смъртта идва не със процеса на стареене, а със забравянето”.

„Толкова много неща научих от вас… Научих, че всеки иска да живее на върха на планината, забравяйки, че единственото, което има значение е как се катерим”.

„Научих, че когато новороденото хване палеца на баща си, това е за цял живот”.

„Научих, че човек има право да гледа от високо на някого си, когато му помага да се изправи”.

„Толкова неща научих от всички вас… Винаги казвай каквото чувстваш и прави каквото мислиш”.

„Ако знаех, че днес е последният път, когато ви виждам, бих ви прегърнал силно и бих станал пазител на душите ви”.

„Ако знаех, че това са последните ми минути, които ви виждам, бих ви казал: „Обичам ви” и не бих допуснал, че знаете това”.

„Винаги има една сутрин, когато животът ни дава възможност да направим нещата добре”.

„Поддържайте връзка с хората,които са ви скъпи, и им казвайте колко много имате нужда от тях, колко ги обичате и се грижете за тях. Намерете време да им кажете: „Съжалявам”, „Прости”, „Моля”, „Благодаря” и всички приятни и прекрасни думи, които знаете”.

„Никой няма да си спомня за вас, ако криете мислите си. Наложете се и ги изразете”.

„Показвайте на приятелите си и близките си колко много ви е грижа за тях”.

И накрая моята любов и преклонение - Бог да прости човеколюбеца и мъдреца Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес.