Александър Фол

Отиде си в денят, в който започва орфическата година!

Отиде си в денят, в който единствено беше възможно да бъде разбран човекът, живеещ в едни особени видове време и пространство.

Отиде си от нас, но със сигурност го е присъединила към себе си Великата Богиня Майка.

И то точно когато умирайки, тя ражда своя син.

Отиде си в ден, когато се ражда новата година, когато всичко, към което се е стремила старата вече е без значение – в смъртта си тя ражда новата.

Отиде си в ден, който ни задължава да сме най-близо до Великата Богиня Майка, инак не бихме дори и съзрели за миг значимостта на ставащото.

Отиде си в миг, като остави нещо градено във време.

Отиде си във време, в което мигът е така забравен, че никой и нищо не става свидетел на раждащото се начало.

Отиде си дух, който единствен би останал и би вдъхнал новият живот на идващите човеци.

Отиде си и така се роди за нов живот, който му даде роденият от него логос.

Отиде си слово, което нямаше да се роди без зачеващата сила на неуморимия, провиждащ и безстрашен дух.

Поклон.