Памет за Павел Матев

Роденият преди 81 години в старозагорското село Оризово поет с над 30 книги Павел Матев предсказа, че ще си замине от този свят тихо, като сянка от дърво, но и че ще намери място при тези, които осветиха отечествения ни път. И затова в неговата смърт ще има и паузи от тържество. А ние, оставащите след него, ще откликнем на неговия зов да станем “непостижими и ревниви като детинство и любов”. И само в малките му песни ще бъдем заедно, и то най-вече насън.

Дано поне тържествените паузи, в които се сещаме за него, да са по-чести и по-дълги.

Една от тях безспорно може да бъде споменът за гостуването му преди няколко години в Кърджали за празника 3 март, когато представи своята стихосбирка “Световъртеж”. Може би неслучайно ни напусна пак в навечерието на този празник.

Ето какво сподели той за свободата, любовта и поезията тогава.

- Какво е за вас 3 март, г-н Матев?

Той е възкресението на България. Националният празник в душите и сърцата ни. Празник, който българският народ никога няма да забрави. Няма да забрави и от кого беше освободен. Няма да забрави жертвите, които дадоха нашите братя руси, както и своите чеда, паднали в защита на свободата на Отечеството. Няма да забрави и своята историческа памет. А сега този празник добива особено символно значение, защото България преживява много тревожни и трагични дни.

- Като в “световъртеж” ли?

- Да, казал съм го в заглавието на книгата си. Мислите и чувствата, които сега ни връхлитат, не са нищо друго, освен световъртеж. Но аз не го смесвам с главозамайването и не с това, че не можем да открием път пред себе си, а с това, че трябва да осъзнаем колко дъбоко ни разтърсват тези времена, днешните събития.

- От това става ли по-труден и пътят на българската поезия?

- Поетът е син на народа. Той пее, когато народът му пее. Плаче, когато народът му плаче. Затова в нашата поезия, и в моята поезия, драматично-трагичното начало си има своето основно значение.

- Поезията може ли да помогне в този нелек път напред и поне малко да го очовечи?

- Поезията е въобще едно средство за очовечаване. Тя не е толкова силна, че да преобърне веднага живота, но тя е онова средство, което засяга най-чувствителните струни на сърцето и душата. И нейната мисия е да ни прави по-благородни, добри и щастливи.

- Но ветровете на “прозата” не я ли спират в тези й намерения?

- По-скоро е обратното. Поезията е душевната съпротива срещу разтлението и ние, скромните й служители, се мъчим да внесем сила на духа у читателя.

- А мястото на любовта и жената в този път?

- Винаги ще продължавам да защитавам тази магическа реалност – любовта, както и жената, която е любовта, символът на живота, майката, бъдещето, красотата. А това винаги ще им отрежда специално и много важно място в този път на непрекъснато усъвършенстване.