In memoriam
Споменание за Атанас Стоев
Мотиви в стихове
◊ ПАМЕТ
На 25 април 2013 г. се навършват 9 години от неочаквания край на поета, журналиста, учителя, общественика и големия човек Атанас Стоев.
През последния период от живота си той напусна Варна и отиде да учителства в Бесарабия. Той прие работата си като мисия, а българите в Бесарабия го приеха като свой и го обикнаха така, както го обичахме и ние. На 17-ти март следващата година ще отбележим 70 години от рождението на Атанас Стоев.
За неговия страдащ, но оптимистичен дух, за неукротимия му човешки устрем към красотата и доброто можем да си спомним чрез многобройните му творби.
Споделяме с вас два от неговите „мотиви“.
МОТИВ С КРАЙБРЕЖЕН АВТОПОРТРЕТ
На моите приятели от Варна,
които винаги са преборвали мъката си,
изправени на брега на морето,
с поглед впит в хоризонта…
Родина синя на душата,
стоя на стръмния ти бряг –
един избягал и разкаян,
нито приятел, нито враг.
И все така: между небето,
между морето и пръстта…
И като в пролом в мен се сбира
на ветровете бодростта.
Замятат мрежи дъждовете.
Под мен прибоите кънтят.
В пръстта е корена ми вкопчен.
Над бездна клоните висят.
Море край мен, море в съня ми,
море по жилите тече,
Ще кажеш – дънерът след време
в морето сам ще се свлече.
Но аз стоя си непокорен,
от светлина разединен:
не стигнал слънцето над мене,
не рухнал в бездната под мен.
1974 г.
МОТИВ С ПРОЛЕТНА ВЪЗДИШКА
Всяка пролет с цъфтящите вишни
нещо тъжно у мене въздиша,
нещо страда, скърби и простенва –
нещо мое, до смърт наранено;
нещо страда, скърби и въздиша
всяка пролет с цъфтящите вишни.
А небето, от слънце родено,
се усмихва през клони зелени,
ала нещо у мене въздиша
и с цвета на цъфтящите вишни
в тъй прозрачния въздух се рони:
нито плач, нито скръб, нито стон е –
нещо свято по святост въздиша
всяка пролет с цъфтящите вишни!
21.04.2002 г.
Автор:
Биляна Стоева, Юлиана Стоева, Виолета Тончева
Публикация:
24.04.2013 г. 19:22
Етикети:
Посетено:
2145
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/16887-spomenanie-za-atanas-stoev