In memoriam

Паметни думи за отишлия си от света поет Павел Веснаков (1934-2013)

Напусна ни едно от емблематичните творчески лица на Сливен

Паметни думи за отишлия си от света поет Павел Веснаков (1934-2013)


Той бе едно от емблематичните творчески лица на града под Сините скали. След загубата съвременният поетичен „остров на блажените” в Сливенско остана без достолепния си доайен...
               
Приносът на Павел Веснаков (Панайот Драгиев) в изкуството на словото надмогва регионалното, съградил сложните психологически светове на човешкото вглеждане по стръмната пътека на себеразгадаването и  просеката към другите. Със строфите си докосна животрептящата мембрана на българското съзнание и родна земя, създал неподражаеми словесни обиталища на духовност и чистота. Бе подслонил под стряхата на  сърцето си обич и разбиране към Човека – залутано дете на Кръстопътя. Под нея стори място за човешката ранимост и сила; там приюти падове и възторзи,  всеопрощение към хората и  поклон пред Отечеството.
               
Високите каузи на Родината, претворени в стиховете на Павел Веснаков, гнездеха в разлюляната от живота душа на българина, намерил опорите си в истините на достойното живеене и националните борби за свобода. Поетичните му редове го утвърдиха като един от  „изследователите” на психологическите бездни в противоречивата природа на Човека, чийто повик за извисяване ще отеква и след земния му път в небето ни... Строфите му вплитаха порива за търсачество на нови и по-добри светове: чрез книгите, приятелствата и любовта; стенеха от болка - заради ерозиралата от нравствени разпади душа на съвременника - и търсеха брод в духовни устреми...
               
Ще запомним възтихия му глас, произнесъл творбите от нова книга в Клуба на дейците на културата или в Контакт-клуб „Германия” в Сливен, които почитателите на поезията отнасяха със себе си... Те почитаха добротата на създателя им и мъдростта му да посреща предизвикателствата на живота, на огорченията и болестите, недосегнали високите му човешки простори. Изгради силата на поетичния си глас в творческо общуване с видни стожери на перото в Сливен и Бургас, чиито произведения са еманация на родния словесен гений.
               
На края на жизнения си път стори Жеруна – с непреходната й хубост - свое второ рождено място (след с. Блатец, Сливенска община), облъхнат сякаш от благосклонния поглед и на големия сърцевед Йордан Йовков... Затова стиховете на поета дишат омаята на Златната ореша, получили полета си и от непреходните сенки на миналото и българските красоти. Заглавията на поетичните му книги викат висоти, озарение на сърцата, смирение и благоговение пред раните на Родината...
               
Живи са (пряко земното тление) - човекът Павел Веснаков и поетичните му проникновения в наскърбените сърца на сливенци. Те ще сведат чела на 17 февруари т.г. (неделя), когато в КДК ще е последното им сбогуване...
               
Поклон пред всеотдайните усилия на труженика на духа:  преподавател, журналист, ръководител на драматичния театър в града на „лазурното сияние”, член на Съюза на независимите български писатели.  И не на последно място: Гражданин!
               
У мене остава споменът с признателност за подарените ми книги и от нашите разговори в клуба: за поезията, творците и призванието на Поета!
               
Да пребъде паметта за него!

Автор: Иванка Денева
16.02.2013 г. 13:15
Посетено: 1645
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/16367-pametni-dumi-za-otishliya-si-ot-sveta-poet-pavel-vesnakov-1934-2013