In memoriam

Поетът и родолюбецът от Виена Георги Бонев напусна земния живот

Поезията е опит. Той трябва да се изживее и изстрада...

Поетът и родолюбецът от Виена Георги Бонев напусна земния живот


Поетът и родолюбецът от Виена Георги Бонев напусна земния живот

От Виена долетя скръбната вест, че нашият добър приятел Георги Бонев, с когото делихме време и усилия за представяне на преведената от него българска поезия в немскоезична Европа, е напуснал земните селения в началото на декември 2012 г. Той обичаше България и своето семейство, както малцина биха го сторили. В най-трудните дни и месеци на физическото си оцеляване Г. Бонев мислеше за добрия си съветник и настойник в поезията – своя съселянин Асен Разцветников, на когото посвети безценната си преводна книга "Песни за любов и милосърдие".

Бонев, утвърдил се като един от малкото поети, автор на трудния царски сонет, и огледален преводач на българската поезия, остави след себе си ценно литературно наследство. Напуснал на 91-годишна възраст литературното поле на България и Европа, той обогати българските и немскоезични библиотеки с четири сонетни книги, посветени на майка България и пет българо-немски книги, в които преведе поетичното творчество на Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Пенчо Славейков, Асен Разцветников и „Бисери българска поезия”, включваща поети от Освобождението до наши дни.

При един разговор с Г. Бонев в Драганово през 1987 г. (вж. снимката: отдясно са неговите връстници, родени през 1922 г., а отляво – екипа на читалищната библиотека) той сподели: ”Поезията е опит. Той трябва да се изживее и изстрада. Тогава се ражда рядка мисъл и намира форма, която да я изрази. Аз се ориентирах към сонета, и то към най-трудната му разновидност – класическия царски сонет”. Сполетялото го  нещастие (съпругата му загива по особено трагичен начин на улицата, като му оставя две невръстни деца) го кара да търси опора и да облекчава душата си. И намира начин да изразява себе си в сонета. Със своите сонети Г. Бонев достигна върха в българската поезия, а с българо-немските преводи стана достоен член на Съюза на българските преводачи и на австрийската библиотека при Софийския университет.


Поклон!


***

Драганово

За теб с обич мисля родно село!
За Янтра как се вие и тече.
Как бърза за училище момче,
Под мишница букварчето си взело.

Как в късна вечер срича неумело,
словата правилно да изрече.
А край огнището едно щурче
Приспивно му пригласяше на чело…

От него учих аз, но зная, че
дължа на мама скромното си дело.
На медното училищно звънче.

На всичко скъпо, спомена изплело,
чиято сила трайно ме влече
назад към теб, любимо родно село.

Георги Бонев
Автор: Никола Чолаков
05.01.2013 г. 18:42
Посетено: 1875
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/16119-poetat-i-rodolyubetsat-ot-viena-georgi-bonev-napusna-zemniya-zhivot