In memoriam

Мария Биешу, "славеят на Молдова", беше сред първите сопрани на нашето време

Мария Биешу (5 май 1932 - 16 май 2012)

Мария Биешу, "славеят на Молдова", беше сред първите сопрани на нашето време


Родена е на 5 май 1932 година, под знака на Лъва, в село Волонтирка, район Щефан вода, Молдова. Майка й е народна певица – всъщност, тя е и първата й учителка. Мария Биешу е с природно поставен глас, със силно развито естествено чувство за свободно пеене типично за народните изпълнители. 

През 1951 г. завършва селскостопански техникум и участва активно в самодейността – пее, ръководи хор, танцува в ансамбъл. През 1955 г. на преглед на самодейността е забелязана от професори от  консерваторията в Кишинеу – записват я направо, без приемен изпит за редовна студентка. Учи в класа да Серджо Зафирян и успоредно с това работи като солистка на прочутия фолклорен оркестър „Флуераш”. През 1961 г. завършва консерваторията и е поканена в състава на Държавната опера в Кишинеу. Дебютира през пролетта на 1962 година с една от най-трудните сопранови роли – Тоска от едноименната опера на Пучини. Заедно с Верди, Пучини е основният автор в нейния репертоар. След три години ръководството на театъра я изпраща на специализация в Ла Скала и това е звездният й час. Там, в студията на първия театър в света, под ръководството на маестро Енрико Пиаца тя подготвя на езика на оригинала партиите на Мадам Бътерфлай, Тоска, Аида и Леонора („Трубадур”). Те ще бъдат базата на нейния обширен и богат репертоар в гастролната й дейност по света. През този период Мария Биешу става лауреат на конкурса „Чайковски” в Москва, един от най-трудните (1966) и стига до първия си голям връх – наградата „Златната купа” и титлата „Най-добрата Мадам Бътерфлай в света” на конкурса в Токио през същата година. След това световно признание започва триумфалният път на Мария Биешу. Гастроли, спектакли, концерти, записи, телевизионни предавания. Пее в Болшой театър, в Санкт Петербург, Прага, София, (а също и в: Пловдив, Русе с коронната си роля – Мадам Бътерфлай!), Белград, Букурещ, Варшава, Хелзинки, Виена, Сидни, Хавана, Тел Авив, Осло, Токио, Париж, Рио де Ганейро, Буенос Айрес. След дебюта в Метрополитън, Ню Йорк, получава предложение за договор за цели 10 роли, но другарите от Москонцерт, СССР осуетяват гастролите й – и това е един от нещастните моменти в иначе бляскавата кариера на певицата.

Гласът на Мария Биешу беше роден по „Божията милост” за италианската опера от 19. век – Белини, Росини, Доницети, Верди, а също и за Пучини, Чилеа и Джордано. Нейните любими автори! Италианското Белканто и Веризма – двата стълба в дългата й кариера. Незабравими ще останат нейните: Норма, Аида, Леонора (от „Трубадур” и „Силата на съдбата”), Абигайл от „Набуко”, Амелия от „Бал с маски”, Елизабет от „Дон Карлос”, Адриана Лекуврьор на Чилеа, Неда от „Палячо” на Леонкавало, Турандот и Манон на Пучини. Но с не по-малък успех тя навлиза и в големия руски репертоар от Чайковски, Римски-Корсаков, Рахманинов: Татяна, Лиза, Йоланта, Земфира, Марфа”... Става и муза на съвременните композитори от Молдова – много тях тях пишат специално за нея цели опери, вокални цикли, кантати или солови песни. За камерните си концерти тя подготви повече от 20 солови самостоятелни програми с музика от предкласиката до съвременността.
      
Вокалното майсторство на Мария Биешу беше наистина забележително. Певица, надарена не само с обемен и рядко красив, мащабен лирико-драматичен сопран, тя бе и изключително музикална. Образно-емоционалната същност на своите героини тя пресъздаваше пределно изразително, ярко, правдиво. В пеенето й, както се казва, „нямаше празни ноти” и „пеене въобще”, заради вокала. Всичко бе подчинено на мисълта, на внушението, на точния израз. Всеки тон, всеки звук на Мария Биешу (в това ни убеждават днес и многобройните й записи!) бе обагрен от емоцията на чувството й, при това преосмислен овладян.
        
Солидната й вокална школа, завидната й музикантска култура, плод на дългогодишна упорита работа, естествено я доведоха и до преподаването и професурата в консерваторията на Кишинеу, а също така и до участията като член на журитата на редица големи международни певчески конкурси в Москва, Санкт Петербург, Токио, Барселона, Будапеща. На нейно име днес има дори фестивал за млади таланти в Молдова.

Мария Биешу почина след тежко боледуване на 16 май 2012 г. в Кишинеу.
            
А погребението й беше всенародно, властта в Молдова обяви национален траур.

Автор: Огнян Стамболиев
08.10.2012 г. 22:05
Посетено: 1408
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/15536-mariya-bieshu-slaveyat-na-moldova-beshe-sred-parvite-soprani-na-nasheto-vreme