In memoriam

Последно сбогом за Коста Цонев

Един от най-големите и обичани български актьори

Последно сбогом за Коста Цонев


Той си отиде на 25 януари. Беше от последните велики актьори на България, започнали кариерата си в началото на 50-те години на миналия век.

Коста Цонев завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1952 г. Негови колеги и партньори са актьори от ранга на Георги Георгиев-Гец, Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Ганчо Ганчев, Георги Черкелов... От тях са живи само Калоянчев и Черкелов. Снима още като студент в „Тревога” (1950) и „Утро над родината” (1951), но последен от изброените ще стане звезда и всенароден любимец. Ще играе в Младежкия театър и театър „София”, където именно прави големите си творчески превъплъщения в „Както ви се харесва”, „Ричард Трети”, „Първите”, „Картотека”, ще се снима в ТВ и търпеливо ще изчака своя час за триумфалното си завръщане на голям екран.

Той е създаден за пищни и мащабни суперпродукции – „Свобода или смърт” (1969), „Сватбите на Йоан Асен” (1974), „Допълнение към ЗЗД” (1976), „Юлия Вревска” (1978), „Ударът” (1982), „Борис I” (1985) „Мечтатели” (1986), „Жребият” (1993), да бъде водещата (и най-добрата у нас!) звезда на мюзикъла – „Човекът от Ла Манча” (1968), „Баща ми бояджията” (1973), да играе до самозабрава в родни екшъни – при това още в зората на соцкримитата – „Нощта срещу 13-ти” (1961) и „Златният зъб” (1962), и да бъде от двете страни на барикадата – Уйлям Сеймур в „Голямата скука” (1973) или Емил Боев в „Господин Никой” (1969) и „Умирай само в краен случай” (1978).

Бе универсален и отлично подготвен професионалист. На него БНТ дължи легендарния мюзикъл, който стартира под ръководството на Хачо Бояджиев в далечната 1971 г., прочути сериали като „Демонът на империята” (1971), „На всеки километър” (1972), „Чичовци” (1976), „Изгори, за да светиш!” (1976), „По дирята на безследно изчезналите” (1977), „Сами сред вълци” (1979), „Дом за нашите деца” (1987-1990), дело на асове като Вили Цанков, Неделчо Чернев, Павел Павлов, Маргарит Николов и Зако Хеския, както и изключителни тв постановки като „12 разгневени мъже” (1965), „Елин Пелин се смее” (1965), „Милионерът” (1966), „Човекът от Ла Манча” (1968), „Светът е малък” (1968), „Джени, жена по природа” (1968), „Немили-недраги” (1969), „Криворазбраната цивилизация” (1969), „Дебютът на бобъра” (1970), „Скъперникът” (1972), ”Сватбата на Фигаро” (1974), „Нашествие” (1975), „Лисичета” (1975), „Човекът, който донесе дъжд” (1975), ”Историята на един кон” (1981), „Старчето и стрелата” (1983), „Процесът „Стамболийски” (1984) „Съединението” (1985), „В неделя Господ си почива” (1990), ”Рождество” (1992), които остават в златния фонд на българското телевизионно творчество, направляван от режисьори като Гриша Островски, Любен Морчев, Павел Павлов,
Вили Цанков, Орфей Цоков, Хачо Бояджиев, Димитър Шарков...

Коста Цонев създаде поредица от ярки и значими образи, с които го помнят поколения българи – независимо дали става дума за Дон Кихот, Емил Боев, брата на Йоан Асен и самия цар Йоан Асен II при Вили Цанков, Апостол Панчев от „Басейнът” (1977) на Бинка Желязкова, Климент Охридски в „Борис I” (1985) на Борислав Шаралиев и Скарлатов от „Жребият” (1993) на Иванка Гръбчева. За последно се снима в американския трилър „Размени” (2007) на Джеймс Лофтъс.

Написа интересна мемоарна книга през 2007 г. „Моите жени, моите роли”, която много ми хареса със своя откровен тон и която рецензирах своевременно.

Неочаквано, но и закономерно се впусна на стари години в политиката, подкрепяйки Симеон II Сакскобургготски и неговото национално движение през 2001 г. Дори бе определен за член на Контролния съвет на НДСВ, та когато журналистите го питаха какво ще прави в него, отговори чистосърдечно – „Сигурно ще контролирам нещо, щом са ме избрали”. Беше народен представител в 39. и 40. НС, като краят на депутатската му кариера съвпадна с излизането на документалния филм – равносметка на неговия живот „Кой е този Коста Цонев?” (2009) на Димитър Шарков.

Не се оплакваше, бе истински боец в изкуството и политиката. Негово е признанието – „Не унивам и никога не падам на колене. Боря се докрай, докато мога.”

След като проследих поклонението в Народния театър „Иван Вазов” на 27 януари осъзнах, че още един от Големите наши таланти, с които съм израснал през последните 45 години, вече си е отишъл в един по-добър свят, оставяйки спомена за значимите си достижения, които, надявам се, ще бъдат еталон за бъдещите зрители, актьори и ценители на родното театрално и филмово изкуство.

Автор: Борислав Гърдев
30.01.2012 г. 15:45
Посетено: 1895
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/14001-posledno-sbogom-za-kosta-tsonev