Напусна ни Велко Кънев (31.07.1948 г. – 11.12.2011 г.)

Има актьори, чието завладяващо присъствие на сцената остава неподвластно на тленното и бележи незаличими следи в сърцата на поколения българи. И трябва да се съгласим, че единствено божията искра и упоритият труд за себеизграждане обясняват в някаква мяра енигмата на въздействие: човешко, актьорско и на преподавател у личности като Велко Кънев, в които съвременникът припознаваше себе си.

С таланта, неподправеното си поведение и излъчване, той сбираше обичта на хората, претворил по автентичен начин човешките характери на сцената и екрана. Богатата палитра от изразни средства му позволи да изиграе образи, които чрез многоликите си преображения фокусираха основните черти от българския национален характер. Неслучайно в наши дни бе считан за един от „народните актьори” не по силата на присъдени звания, а заради всенародната обич, с която го одаряваха зрителите. С непримиримостта си, но главно с добротата и струящото от играта му разбиране и милост, той извая своеобразен хуманистичен паметник на Човека от класическата драматургия и проза и на нашия съвременник.

Гражданите на Сливен тъжат за даровития актьор, чийто творчески път и първи стъпки на професионалната сцена започнаха от тази на Сливенския театър - заедно с разпределените в града под Сините скали негови колеги  от класа на големия Апостол Карамитев.

Предпочитанието да „започне” тук, припознал с времето Сливен за свой „роден град” (въпреки разпределението за „високата сцена” на Народния театър „Иван Вазов”), запомнящите се роли на Силва („По-големият син”), на Доктора („Милионерът”) и на Маркиза („Мирандолина”) под аплаузите на публиката, засилват мъката в сърцата на сливенци от загубата. В архива на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров” се пазят снимки от вълнуващото присъствие на актьора по повод неговата 60-годишнина, когато гостува през 2008 година с постановката си като театрален режисьор „Благородният испанец” от Съмърсет Моъм (сценограф Вячеслав Парапанов).

Те вярваха в големия му дар да претворява „смешното”, както и в драматургичния талант, довел го по-късно до сцените на Сатиричния театър „Алеко Константинов” и Народния театър в София, до активна преподавателска дейност в Нов български университет, Славянския университет и в актьорски школи в София. Той извая емблематични роли в българското кино, с които лентите се идентифицираха в съзнанието на зрителите, и стори успешни стъпки като театрален режисьор.

Неизброими са запомнящите се театрални роли на Велко Кънев, чието изпълнение и професионални средства се обсъждаха в творческите среди, както и от почитателите на таланта му. Кинопродукциите с негово участие от 1977 г. „Мъжки времена” и „Матриархат”, „Оркестър без име” (1982), „Константин философ” (1983), „Маневри на петия етаж” (1985), „Да обичаш на инат” (1985) и др. вълнуваха зрителя и заради яркото човешко и творческо присъствие на Велко Кънев.

Въздействащи са възпоменателните думи на кмета на Сливен Кольо Милев по повод скръбната вест за рано напусналия ни актьор, удостоен неотдавна със званието „почетен гражданин на Сливен”. Пътят в народното съзнание към ролите на Велко ще остане вечнозелен и извървян с преклонение от подготвените под взискателния му поглед млади театрални и кинотворци.

Поклон пред паметта му!