Почина Лиляна Ставрева - педагог, езиковед, общественик

На 14.08.2005 г. ни напусна Лиляна Ставрева - доайен на филологията и педагогиката във Варна. Поклон пред паметта й! ▪ повече за Лиляна Ставрева Родена е на 17 януари 1918 г. във Варна. Завършва с отличие Софийския университет, спец. Славянска филология, през 1941 г. Доктор на филологическите и на педагогическите науки. Член на Съюза на учените от 1963 г. Дългогодишен председател на Съюза на филолозите-българисти. Дъщеря на Васил Ставрев - студент на д-р Кръстев и следовник на неговите идеи, литературен и театрален критик, преводач и общественик. Учителства във Варненската мъжка гимназия, преподава в Института за усъвършенстване на учители във Варна (1955-1988). Тя е сред инициаторите за откриване на Хуманитарната гимназия в родния си град. По повод нейната 80-годишнина е обявена за почетен гражданин на гр. Варна. Автор на повече от 90 научни трудове - учебници, помагала, монографии, студии, статии - в областта на методиката на езика, проблемите на образованието, стилистиката, реториката, литературната история. Сред тях: "Методика на обучението по български език в средния курс" (1963), "Методика на обучението по български език в средния и горния курс" (1965), "Обучението в писмена реч" (1966), "Стилистични задачи при обучението по български език" (1973, 1975) и др. Въпреки достолепната си възраст не губи интерес към новостите в науката и технологиите - издава монографията "Персоналните компютри при обучението по роден език", публикува редица изследвания със значение за съвременното езикознание: "Изучаване на функционално-смисловите типове на речта" (1985), "Текстът като основна комуникативна единица" (1985). Дълги години Лиляна Ставрева води рубрики във варненския периодичен печат, посветени на чистотата на българския език. В поредица публикации представя пред обществеността своя прочит на културните традиции във Варна от началото на века. Грижливо пазейки и популяризирайки делото на своя баща, тя публикува писма на видни български културни дейци до него, спомага за преиздаването на преводите на Рабиндранат Тагор, представен за пръв път пред българската общественост от Васил Ставрев.