Гледна точка
За бързеите и въртопа
Или за пълноводието на българската художествена литература
Дори по-малко наблюдателните и съобразителни, лесно забелязват бързеите. Те са емоционални, чувствителни. Леко и за удивително кратко време повличат или отхвърлят на брега. Докато въртопите, колкото са по-тихи и незабележими, толкова стават по-опасни и неумолими.
Нашата литературна критика и анализи, засега са в дълг към литературно-творческия процес. Не могат или не искат да видят подмолите, истинското царство на въртопа. Боравят с безсмислени клишета, които не помагат на авторите и особено на начинаещите сред тях. Често, вместо задълбочената творческа и художествена дисекция, изваждане на главното и централното в произведението, преразказват по школски или пришиват бутафорни метафорни труфила по него. От което ползата е направо съмнителна.
Не се отдаде заслужено внимание на бързеите, дето твърде ефектно белязаха своето присъствие, но пък донесоха изключително скромна полза за пълноводието на българската художествена литература.
Първият от тях беше в началото - "анти". С лесно забележимите камъчета отдолу. Да се отрича всичко за един току-що приключил обществено-политически период на историческото ни развитие. Можещи и неможещи да плуват, цопаха възбудено като хлапета. Особено напористи бяха сатириците и привържениците на късата проза. Краткият текст по-лесно прикрива слабите творчески възможности, а сред обзелия ни възторг и емоционална еуфория, кой ще ти долавя някакви фалшиви тонове. Най-дълго в плитчината се задържаха графоманите и малките "полусемейни" кръгове около софрата (и хонорарите - бел.авт.) на посредствените седмични издания. За които днешното поколение читатели дори не подозира, че те някога са съществували.
Нуждите на стратегията в политиката съобразително вече бяха заредили нови, по-едри камъчета из реката на българската литература. Да привлекат вниманието на пишещи и четящите към следващия бързей, тоя на "мутренския" роман. Безвкусна смесица от вестникарски карета, диалози, преписани от училищна тоалетна и подсказани от оня, дето е платил уискито в потайно заведение. И като се заредиха книга след книга, истински водопад. Уж всичко лесно се вижда, а не знаеш колко е истината в него. Добре, че бързеят сам и прекалено скоро отнесе своите камъчета.
Като всяка река и литературната, поне в началото си, не може без подобни атрибути. Направи си ново скоростно течение, за "емигрантска" литература. Дето се напъва да ни впечатлява днес, без дори да се притеснява. От чувствителното разминаване със съдържанието под определението "емигрантска". Залепи се тя като "муха на мед" върху всяка творба, писана или захваната някъде из чужбината.
Бедни ми Елин Пелин, Ран Босилек и кой ли не още. Не можахте ли поне вие да си изберете псевдоними. Нещо от сорта Елин Потър, Ран Бостънейн или друг по-удачен. Знаете ли на какво преиздаване щяхте да се радвате днес?
Изпаднали в телешки възторг, дали след някое време няма да се радваме на произведения от наши сънародници. Писани вече на Луната, Марс или Венера. Защо не и върху повърхност от някоя друга Галактика.
Бързеите си остават все такива, бързеи, но и те свършват. За да отстъпят мястото си на истинската река. Тече тя по-бавно и мъдро, но там вече са и въртопите. Поглъщат безвъзвратно несъобразителните, недалновидните и всичките ония, дето си падат по кратковременното и ефектното.
Нашата литературна критика и анализи, засега са в дълг към литературно-творческия процес. Не могат или не искат да видят подмолите, истинското царство на въртопа. Боравят с безсмислени клишета, които не помагат на авторите и особено на начинаещите сред тях. Често, вместо задълбочената творческа и художествена дисекция, изваждане на главното и централното в произведението, преразказват по школски или пришиват бутафорни метафорни труфила по него. От което ползата е направо съмнителна.
Не се отдаде заслужено внимание на бързеите, дето твърде ефектно белязаха своето присъствие, но пък донесоха изключително скромна полза за пълноводието на българската художествена литература.
Първият от тях беше в началото - "анти". С лесно забележимите камъчета отдолу. Да се отрича всичко за един току-що приключил обществено-политически период на историческото ни развитие. Можещи и неможещи да плуват, цопаха възбудено като хлапета. Особено напористи бяха сатириците и привържениците на късата проза. Краткият текст по-лесно прикрива слабите творчески възможности, а сред обзелия ни възторг и емоционална еуфория, кой ще ти долавя някакви фалшиви тонове. Най-дълго в плитчината се задържаха графоманите и малките "полусемейни" кръгове около софрата (и хонорарите - бел.авт.) на посредствените седмични издания. За които днешното поколение читатели дори не подозира, че те някога са съществували.
Нуждите на стратегията в политиката съобразително вече бяха заредили нови, по-едри камъчета из реката на българската литература. Да привлекат вниманието на пишещи и четящите към следващия бързей, тоя на "мутренския" роман. Безвкусна смесица от вестникарски карета, диалози, преписани от училищна тоалетна и подсказани от оня, дето е платил уискито в потайно заведение. И като се заредиха книга след книга, истински водопад. Уж всичко лесно се вижда, а не знаеш колко е истината в него. Добре, че бързеят сам и прекалено скоро отнесе своите камъчета.
Като всяка река и литературната, поне в началото си, не може без подобни атрибути. Направи си ново скоростно течение, за "емигрантска" литература. Дето се напъва да ни впечатлява днес, без дори да се притеснява. От чувствителното разминаване със съдържанието под определението "емигрантска". Залепи се тя като "муха на мед" върху всяка творба, писана или захваната някъде из чужбината.
Бедни ми Елин Пелин, Ран Босилек и кой ли не още. Не можахте ли поне вие да си изберете псевдоними. Нещо от сорта Елин Потър, Ран Бостънейн или друг по-удачен. Знаете ли на какво преиздаване щяхте да се радвате днес?
Изпаднали в телешки възторг, дали след някое време няма да се радваме на произведения от наши сънародници. Писани вече на Луната, Марс или Венера. Защо не и върху повърхност от някоя друга Галактика.
Бързеите си остават все такива, бързеи, но и те свършват. За да отстъпят мястото си на истинската река. Тече тя по-бавно и мъдро, но там вече са и въртопите. Поглъщат безвъзвратно несъобразителните, недалновидните и всичките ония, дето си падат по кратковременното и ефектното.
Автор:
Цветко Маринов
Публикация:
28.02.2010 г. 21:31
Посетено:
2019
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/9446-za-barzeite-i-vartopa