Промяна или подмяна?

Започна второто десетилетие на двадесет и първи век. У нас настъпи промяна. Приеха ни в Европейския съюз. Само че не ми е ясно ние ли влязохме в него, той ли в нас. Все ми се струва, че той влиза в нас, а не ние в него.

За да не съм голословен, веднага ще приведа факт, труден за опровергаване. Известно е, че всеки говори и пази майчиния си език. За нас той е българският. И тъкмо той е подложен на подменяне чрез заместване на български думи с чужди, промяна на словореда, и …азбуката.

Дни преди Бъдни вечер например телевизионният канал “Zone reality” подмени българската азбука – една от трите признати в Европейския съюз, с латинска. Т.е. текстът е български, но буквите – на латиница! За мен това е една невероятна провокация, подготвяща пълното закриване на българската азбука.

Не знам кому принадлежи този канал, но това действие може да се сравни само с необявена война! Война за закриване на буквите, с които пишат стотици милиони хора по света!

Тази война не почва от сега и срещу нея се писа много, но по една или друга причина думите заглъхват и подмяната продължава.

А войната не е само срещу буквите.

Би ли могъл някой да обясни смислено защо вместо двуокис трябва да казваме “диоксид”? Защо вместо ледник трябва да казваме “глетчер”?

Че “полицай ухапа куче”, разбраха и мишките в полето, но не и тези, които трябва да пазят българския език от подобни посегателства. Нещо повече – влизам да си купя чай от маточина, българска билка с българско име. Не мога да го открия и питам продавачката зад един от щандовете. Тя се усмихва:

- Има, господине, но е надписан на латиница.

Идва с мен и ми показва опаковка с надпис “Melissa”. Взимам пакетчето и почвам да го разглеждам. Надписи има на няколко езика. Българският е на последно място. Защо? Влезте в кой да е магазин за хранителни продукти и се вгледайте в надписите!

Преди години имаше кратки учебници с по 1200 думи немски, 1200 думи френски и т.н. Явно, толкова думи са достатъчни, за да бъде разбран човек в чужда държава. Седнах и набързо написах чуждите думи, за които се сетих в момента, думи, с които ни заливат медиите ежедневно. Бяха повече от сто. Ако изключим десетина от тях, останалите са чуждици.

Пускам телевизора. Канал номер едно. BTV – не ми е е ясно какво означават тези три букви, но всички знаят коя е тази телевизия. Превъртам по-нататък – BBT – означава Балкан Българска Телевизия. Абревиатурата отново е на латиница… Да продължавам ли?

Вестници не купувам. Това е причината да не знам “Труд” и “24 часа” продължават ли да подменят думи и словоред с английски.

Най-лошото е, че всичко това се прави от българи. Включително българи с дипломи за висше образование. Българи, които никога не са научили стихотворението “Аз съм българче”. Но и да го научат, за тях това е пуст звук!

Вероятно ще попитате какво прави Съветът за електронни медии? Какво правят министрите на образованието и културата. Какво правят правителството, депутатите?

Не знам, искам да вярвам, че сегашното правителство ще отговори адекватно на това грубо посегателство срещу нашия език. Ще сложи край на непрекъснатите заменки на думи, на пренебрежението към езика и азбуката.

Може да се пише много по този въпрос, но и написаното стига. Защото нещата не се оправят само с писане. Трябва всеки, особено тези, които се явяват по екрани, пишат по вестници и списания, да не допускат чужди думи. Да се оповестят публично хората, които съзнателно подменят българския език и азбука с английски. Убийците на българското! А депутатите бързо да приемат закон за защита на езика и азбуката!