Гледна точка

Фокус-бокус

За талантливата конюнктура и другите...

През 1823 година Х. Уесткар открива папирус, в който се разказва как магьосникът Джей Ди демонстрирал уменията си пред  фараона. Той обезглавил една гъска, а после върнал главата на мястото й. Това са най-ранните сведения за превръщането на магията в изкуство. Историята е изключително любопитна, защото е свързана с редица тайнствени общества. Фокусниците успяват да си извоюват самостоятелност дори по време на инквизицията, когато Р. Скот пише книга, за да отличи магическото изкуство от вещерството. Инквизицията изобщо е била твърде толерантна към изкуството, за разлика от истеричната й омраза към хората на науката. Поне не се сещам за нито един художник, изгорен на клада.

Тук обаче няма да става дума нито за илюзионистите, нито за художниците. Обичам и фокуси, и картини, и всички произведения, създадени с чисто сърце от човешкия гений, но по някаква причина съм свързана с поезията.

Едва ли някой ще оспори факта, че икономиката се подчинява на правила. Защо тогава, когато стане дума за поезия, сме склонни да приемем твореца като същество от друг вид, призвано да посочи пътя към Спасението и да реши всички проблеми на изтерзаните ни от въпроси души. Какво поддържа заблудата, че той не се подчинява на установения закон, а идва да го създаде заедно с рая на земята? Защо изведнъж обезумяваме дотолкова, че тръгваме подир трелите на Странника, който наказал жителите на Хамелин не толкова заради тяхната алчност, колкото затова, че не му платили.

Голяма част от авторите на поезия нямат нищо загадъчно в произхода си. Най-много да са другоселци. Естествено, съдбата на тези, които са решили да воюват, е различна от тази на събратята им, които създават и крепят собствената си конюнктура.

Всичко това много напомня фокусите с предмети, които изчезват в някакво четвърто измерение и на тяхно място се появяват съвсем други. Всяка власт има необходимост от определен вид автори за изграждане на някакъв паралелен свят, където по-лабилните членове на социума могат да си шляпат доволно в локвата, а на по-практичните да им се пречистят душите и бизнеса с едно замахване на вълшебната пръчица. След като излязат от шапката на фокусника, разнообразните представители на фауната вече не са нищо повече от едни бели гълъби. Поетообразните фокусници оправдават безобразията, които ни сервират, с твърдението, че това иска публиката. Те прекрасно знаят, че това не е вярно, но обслужват крадците, които си плащат.

Масовизирането на профанизма, снобизма и чалгата възпита у цяло едно поколение долнопробен вкус и значителен процент от децата ходят като замаяни. Самите автори подхождат извънредно професионално към този процес. Първата им задача е да си повярват, за да изглеждат достатъчно искрени, без да изпускат целта. Всеки от тях създава продукти, съобразно поетическия си талант. Също, съобразно таланта си, но на фокусници, те ловко използват системата, издигайки собствения си пиедестал. Това се случва навсякъде, но е най-качествено в големите градове и особено в столицата. Самата идея за централизация е порочна и сепаратистка. Тя в никакъв случай не е наше откритие и прекрасно работи в цял свят независимо от политическата структура на обществата. Събрани на едно място, всички творители са принудени да общуват само помежду си като някакви своеобразни династии, които в крайна сметка се израждат от непрестанния обмен на едни и същи гени. Културният облик на която и да е родина винаги се е определял от талантливата конюнктура, а истинските й поети са били изключение - презирани и затривани по всевъзможни начини, чиито стихове все пак оцеляват - за всеки случай, ако се сменят времената. С други думи - всеки да си знае мястото.

Какъв е критерият, по който се определя духовната стойност на едно стихотворение? Заедно с естетическите принципи у мен се създаде простичкото убеждение, че ако човек вижда ясно процесите на различни нива, притежава гения да ги разкаже и смелостта да отстоява правото си да чувства, да мисли и да знае, поне част от онова, което създава, ще просъществува. Известно е обаче, че историята я пишат победителите.

Фокусникът е открил два съвършени начина за оцеляване. Единият е чрез огромното количество продукция, която създава, а другият - чрез внимателното осъществяване на една причудлива приемственост по законите, на която жертвеният агнец преминава от епоха в епоха със задължителния си антураж от кърлежи. Ако искаме да променим нещо, трябва да избием агънцата. Не можем да се отървем от победителите. Тези, които знаят за какво става дума, са доволни. За тях всичко казано дотук няма особена стойност. Важното е лотарията да върви и десетте процента да отиват по предназначение. Ако някой иска все пак да говори за истина, свобода и любов, да го прави по правилата. В противен случай ще бъде изхвърлен без право на приемственост.

Всичко, за което стана дума, е известно, но децата, които пишат, трябва да са наясно, че могат да получат слава или да бъдат обградени с мълчание, да бъдат почитани или да свършат като просяци по политико-поетически коктейли. Важното е да знаят, че винаги ще бъдат употребявани. Няма мърдане.
Автор:
Теменуга Маринова
Публикация:
15.12.2009 г. 20:50
Посетено:
1856
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/9088-fokus-bokus