Гледна точка

20 години по сценария на тъмните сили

Преход ли?

Не разбирам тази еуфория и не знам какво точно отбелязват на 10 ноември българите. То не бяха кръгли маси, не бяха паралелепипеди и други видове обществено словоблудство. В “Панорама” без малко да се омажат от удоволствие – с широки усмивки и опиянени погледи. Явно имат какво да празнуват тези хора. Явно им е празнично, че улиците ни са пълни с кучешки изпражнения, че дупките по шосетата ни разбиват колите и предизвикват катастрофи, че оредяхме съвсем, че околната ни среда става все по-сива и наръфана, че комунизмът от най-мръсния подвид се завърна и бе реабилитиран и оневинен навсякъде – вземете за пример същата тази национална телевизия, паметника на баба Цола няма да го споменавам отново (направих го, без да искам).

Празнуват и се веселят тези, които имат причини да го правят. В тяхната България е щастливо, слънчево и розово. В нашата България обаче е грозно и свирепо. В нашата се стрелят по улиците заради отнето предимство. В нашата от злоба трудно се намират двама да мислят еднакво. Няколкостотин човека си разпределиха няколкостотин милиарда – за някакви си 20 години. Нямало е, казват онези криви муцуни, куфарчета с пари. Едно на ръка, че знам от човек, на когото са предлагали такова куфарче. И второ – ясно е като бял ден. Пари са раздавани. Находчивите марксисти бързо приложиха цялото си теоретично знание за капитала, за да го усвоят и умножат. Фамилията Такови си имат цял нов град на брега на морето. Мой приятел работеше там на строежа на къщичките, които сега се продават за милиони. Дървените части са от специална дървесина, внос от Сибир – колкото повече се мокри от дъждовете и колкото по остарява – толкова по-красива изглежда, добива невиждан цвят. Една дъска от тази дървесина се равнява на пенсията на баща ми. Малка дъсчица.

Той, моят баща, след датата 10 ноември напусна държавната работа и си направи фирма. Фирмата фалира през 1995 година. В хаоса оцеляха само таковци и други тъпи имена на потомствени изедници. В хаоса те не фалираха, а разбогатяха, защото си беше техният съвсем подреден хаос. Как няма да празнуват сега? Ще празнуват не, ами хоро ще играят върху гробовете ни. И още една подробност за баща ми – стана член на СДС още тогава, когато по сценарий бе създадена тази организация. Повечето от онези седесари бяха измамени по най-бруталния начин. А неизмамените бяха подставени лица на сценаристите. Баща ми беше един от измамените. Дълго време не разбираше как са го измамили. Все още се чуди и не може да схване – не подозира какви кръволоци има на този свят. Не вярва да има чак толкова жестоки хора. Не допуска, че силите на мрака са измислили всичко предварително и само са контролирали прибирането на парите. Парите бяха прибрани – да празнуваме и да скачаме. Те си разпределиха тяхната България, раздадоха си парченцата и за 20 години свършиха много тежка работа. Сега е време да си отпочинат и да попразнуват.

Тъмните сили се въплъщават не в някакви измислени магьосници от фентъзи четивата. Те на външен вид изглеждат досущ като хомо сапиенси. С очи, уши, крайници. И дори се опитват да говорят – също като хората. Може би затова умна жена като Велислава Дърева влиза в заблудата да ги защитава неуморно и да им приглася – не е имало куфарчета! Добре де, някой може и в найлонова торбичка да е прибрал пачките. Няма да спорим. “Преход”, друг път. Плува ли корабче тука, я погледни? Казаха на правешкия хитрец ти си дотук, нашето момче, нататък сме ние, хайде сега отдръпни се и това беше. Никакви емоции, скандирания и митинги не бяха нужни. Ние, братлета, само си сменихме фигурките за пред камерите и решихме през следващите 20 години да променим това онова, но вие не очаквайте да разберете какво. На нас, които имахме, ще ни се даде, а на вас, които си нямате, ще ви се отнеме и това, дето го имате. Да не навлизаме сега в библейски цитати, че е грехота. Какво да празнуват днес бедните? 20-годишното лицемерие? По-добре да бяха ни го заявили в очите – бедните на сапун. Преход е преминаване от точка А до точка Б. Преходът за нас бе от летище София до където ни видят очите. От неразбирането ни и мизерията ни до гробищния парк. Ние отдавна сме в точка Б. В точка А си останаха онези, идиотите с плана. Ай сиктир, ще се веселим и празнуваме – то може да сме мазохисти, но чак толкова извратени не сме, че да се подиграваме със себе си и свещеното наше страдание. Можем да затанцуваме от радост само ако изперкаме и решим да си направим един гуляй на провала – да се натряскаме, а утре ще мрем. От глад, от озлобление, от полицейски куршуми ще мрем. Нищо добро не ни чака, няма да съумеем да почнем на чисто и аз само затова мога да се радвам – че го знам.

Автор: Николай Фенерски
10.11.2009 г. 23:28
Посетено: 2013
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/8846-20-godini-po-stsenariya-na-tamnite-sili