За верските и политическите правила

На път е да се създаде поредната религиозно-етническа партия, която не зачита Конституцията

На 26 септември т.г. в с. Славяново, Търговищка област, е възможно да се учреди поредната партия, която не зачита чл. 11, ал. 4 от българската конституция. Тя не е единствена в това отношение, има и други прецеденти, още в първите години на демокрацията. Като например основаването на ДПС, което при своето създаване беше очевидно партия на етническа основа. Или други, по-нови случаи, като например т.нар. Християндемократична коалиция (една малко известна или почти неизвестна политическа формация). Този път става дума за партия на мюсюлманите в България, т.нар. Мюсюлман демократичен съюз, според чийто устав или проектоустав могат да членуват само български граждани, изповядващи ценностите на исляма.

България е, разбира се, една съвременна, лаицистична държава, в чийто Основен закон има изрични текстове, дефиниращи равнопоставеност на гражданите с различен етнос и вяра, техните равни права и равни задължения пред закона. И както нито централната, нито местната власт имат правомощия да се намесват в ненакърнимото право на свободно изповядване на религиозна вяра, така и религиозните убеждения не могат да бъдат основание за когото и да било да не спазва конституцията и законите на страната, да се поставя над тях или да променя политическите правила.

Основен организатор на новата партия поне като лице, което публично се афишира, е Юзеир Юзеиров, който регистрира тази пролет и една друга организация. Става въпрос за Българския червен полумесец, чието създаване според Българския червен кръст е незаконно, понеже е в разрез с Женевските конвенции от 12.08.1949 г. и техните допълнителни Протоколи от 8.06.1977 г. (както и със Закона за Българския червен кръст). От БЧК протестираха срещу създаването на дублиращата ги организация, тъй като според тях в цялата досегашна практика на Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец това е прецедент (в която и да било страна може да съществува само една такава организация, била тя с емблема “червен кръст” или “червен полумесец”.) Интересен факт е, че по време на предизборната кампания за парламентарните избори т.нар. Български червен полумесец раздаваше “хуманитарна помощ” на бедни роми, за да гласуват за ДПС.

В с. Славяново (намира се на 11 км от гр. Попово), е построен и паметник на Незнайния турски воин. Построяването на този паметник също е финансирано от Юзеир Юзеиров, който е създал в селото и Клуб за приятелство и братство, с нарисувани на фасадата му полумесец и кръст. В Славяново, бивше Караач Кьой, което е било изцяло турско по време на Освобождението (в него не са живели хора от българския етнос още от създаването му през ХVІ в. та до началото на 80-те години на ХІХ в.), е седалището на Българския червен полумесец. Може би то ще стане седалище и на т.нар. Мюсюлман демократичен съюз, който г-н Юзеиров, един вероятно успешен бизнесмен, ще успее да регистрира, ако се намери съд, който да заобиколи изрично записани конституционни текстове. И понеже незачитането или заобикалянето на конституционни принципи не е нещо необичайно за страната, това може би дава надежда и на създателите на тази нова партия, че някои от тези принципи ще се окажат “врата в полето” и за тях.

Живеем в страна или общество, което така или иначе е претръпнало към прецеденти. На място, където историческата памет, дори това да не се вижда външно, не е еднаква, а различна. В страна, в която престъпленията, извършени по време на т.нар. Възродителен процес, не доведоха до осъждането на който и да било конкретен извършител (те само се използват, за да се насаждат напълно излишни днес страхове). В която четенето на историята, била тя близка или по-далечна, често е обрамчено с незнание и предразсъдъци, с неспособност да се види тя през очите на другия; другия етнос, другия човек. В страна, в която, освен всичко друго, в черквите не рядко се върши елементарна, отблъскваща духовно търговия, а в джамиите, поне по време на избори, се прави политическа пропаганда. При всичките ни, от друга страна, социални и икономически проблеми; при всичките рискове и поражения, до които доведе не само световната криза, но и неписаната традиция на корупционни практики; при “разбираемата” незаинтересованост към такива “скучни” неща като конституцията и смисъла на държавни принципи, които тя определя - да си мислим, че при нас няма как да се случат неща, подобни на тези, които се случиха в Босна, Косово или други места на Балканите, е малко смела, “юнашка” надежда.

Автор:

Мариана Христова

Публикация:

24.09.2009 г. 14:35

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

1817

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/23/news/8483-za-verskite-i-politicheskite-pravila