Литературен казус

Един от интригуващите анонси в програмата на “Аполония 2009” несъмнено е този за новата пиеса на Георги Господинов “Апокалипсисът идва в 6 вечерта”. Придружаващият го текст (Из “Бележки на автора”) вероятно не е достатъчен, за да се разбере “какво се случва” (ако изобщо е важно) в пиесата, но веднага припомня какво се е случило в литературата преди това нечувано и невиждано още (с ирония или без) драматургично произведение.

Може би в него наистина ще има Страшен съд, убийство на акордеон, глухоняма съучастница, анонимен снайперист и пр. обещания, пръснати из бележки и интервюта (предстои да узнаем), но поне дотук алюзията е ясна, а никакво лично откровение от автора не се чува. Алюзията впрочем, както отдавна са отбелязали по-вещи литератори, е надреден знак за междутекстовост, а не плод на читателско въображение, следователно може да й се вмени известна доза (пред)умисъл и да се изключи вероятността авторът да не съзнава (да не е съзнавал) какво прави.

Но в края на краищата – негова си работа, лична и апокалиптична, обаче би станало нетърпимо, ако – току-виж! – междутекстовостта или глухонямата му съучастница пропее фалшиво.