Гледна точка
"Братство" - официален орган на сръбската денационализаторска политика
Съобщение за медиите от Демократичния съюз на българите в Сърбия
По повод появилите се информации в българските медии, че издателство „Братство” в Ниш е пред фалит и иска финансова подкрепа от българските държавни институции, Демократичният съюз на българите, като политическа организация на българското малцинство в Западните покрайнини, настоява, преди българските държавни институции да вземат решение по това искане, да имат предвид и следните обстоятелства:
През 50-годишната си история издателство “Братство” в Ниш бе официален орган на сръбската денационализаторска политика срещу българското малцинство в Западните покрайнини. “Братство” бе част от общия държавен механизъм, който чрез систематично подбрани информационни, образователни, икономически, административни и репресивни мерки провеждаше антибългарска политика и възпитаваше сръбско национално съзнание сред българите. Разполагайки с абсолютен монопол в областта на информирането, литературното творчество и културата, издателство “Братство” десетилетия наред контролираше и направляваше културните процеси сред българското малцинство, които впоследствие се оказаха фатални за неговото развитие и доведоха до асимилация на 4/5 от българите, а районите, населени с българско население, се превърнаха в икономически най-изостаналите в Сърбия.
По време на последната война в бивша Югославия, “Братство” беше на страната на режима на Милошевич и остана равнодушно към престъпленията на сръбската армия в Босна, Хърватска и Косово, като водеше антиевропейска и антинатовска кампания. В настъпващите процеси на демократизация след свалянето на Милошевич “Братство” не можа да се утвърди като фактор за демократизация на българското малцинство и продължи да провежда официалната сръбска политика към малцинството, вместо да дефинира и защитава неговите интереси и стремежи в политическата система на Сърбия. Това попречи на българите да създадат собствена национална програма, защитаваща правата и интересите им и създаваща предпоставки за всестранното им материално, културно и политическо развитие. Вместо това, Демократичния съюз на българите като национална партия на българите и до днес е подложен на натиск, а българското малцинство се манипулира и използва от сръбските политически партии с предизборни цели. Всичко това доведе до изоставане на българското малцинство в сравнение с другите малцинства, които успяха да си извоюват по-достойно място в политическата система на Сърбия.
След като основателските права бяха прехвърлени от Скупщината на Сърбия на Националния съвет на българското малцинство, съдбата на “Братство” и почти на цялото малцинство бе предоставена в ръцете на трима назначени лидери, които концентрираха в себе си огромна политическа и финансова мощ и ограничиха демократичните процеси в малцинството.
Досега “Братство” бе щедро финансирано от страна на сръбските правителства. Финансовата 2008 година “Братство” приключи с над 300 000 евро годишен бюджет, 19 души щатни служители и месечни заплати, които в определени случаи надвишаваха 1000 евро. За сметка на това, издателството правеше седмичен вестник “Братство” от 12 страници и тираж от 2000 бройки, 6 броя списание “Мост” с тираж 500 бройки и 10 броя детско списание “Другарче” с тираж 1000 бройки. Изправено пред финансовата криза и неизбежните реформи с цел подготовка на Сърбия за членство в Европейския съюз, сръбското министерство на културата в началото на 2009 година наложи съкращения на бюджета на “Братство” със 75% и намали щата от 19, на 8 постоянни и хонорувани служители. Поради това, българската общественост не бива да се заблуждава: “Братство” все още има достатъчно пари, отпуснати от сръбското правителство, за да прави вестник. Въпросът е дали може да направи такъв вестник от какъвто българското малцинство днес има нужда.
Лично засегнати от съкращенията, работещите в издателството заплашиха, че ще се оплачат на международните институции по правата на малцинствата за това, че сръбското правителство съкращава “придобитите права” на малцинството. Паралелно с това, ръководството на издателството поиска пари от България, поставяйки българското правителство в крайно неудобно положение: оказвайки помощ, да амнистира издателството от отговорността за асимилацията на българите в Западните покрайнини или да бъде обвинено за евентуалното му закриване.
Да се политизират тия съкращения като нарушаване на “придобитите права” на малцинството, при положение че то е застрашено от всеобща икономическа, културна и политическа криза, би било неморално и несериозно. Кризата в “Братство” не е само финансова, тя преди всичко е криза на издателската концепция, произлизаща от държавно-политическата зависимост на “Братство” и липсата на съвременен статус на българското малцинство, който да отговаря на новата демократична система на Сърбия. Освен това, “Братство” е обхванато и от кадрова криза. Решаването на тази криза не бива безкрайно да се отлага с наливане на пари отвън, а с коренни промени в издателството, които да го освободят от държавно-политическата зависимост и да дадат шанс на професионалисти, които да се занимават с журналистика, а не с политическа пропаганда.
Отговорността на издателство “Братство” за катастрофалното положение на малцинството е безспорна и огромна. В исторически план никой няма право на амнистия. България не бива да бъде подвеждана да дава пари на калпак на една прегазена от времето издателска къща.
Съгласно практиката на европейските страни, България трябва да финансира достъпни на всички проекти в областта на информирането, насърчаващи развитието на демокрацията, човешките права, правата на малцинствата и ценностите на демократичното гражданско общество.
По време на последната война в бивша Югославия, “Братство” беше на страната на режима на Милошевич и остана равнодушно към престъпленията на сръбската армия в Босна, Хърватска и Косово, като водеше антиевропейска и антинатовска кампания. В настъпващите процеси на демократизация след свалянето на Милошевич “Братство” не можа да се утвърди като фактор за демократизация на българското малцинство и продължи да провежда официалната сръбска политика към малцинството, вместо да дефинира и защитава неговите интереси и стремежи в политическата система на Сърбия. Това попречи на българите да създадат собствена национална програма, защитаваща правата и интересите им и създаваща предпоставки за всестранното им материално, културно и политическо развитие. Вместо това, Демократичния съюз на българите като национална партия на българите и до днес е подложен на натиск, а българското малцинство се манипулира и използва от сръбските политически партии с предизборни цели. Всичко това доведе до изоставане на българското малцинство в сравнение с другите малцинства, които успяха да си извоюват по-достойно място в политическата система на Сърбия.
След като основателските права бяха прехвърлени от Скупщината на Сърбия на Националния съвет на българското малцинство, съдбата на “Братство” и почти на цялото малцинство бе предоставена в ръцете на трима назначени лидери, които концентрираха в себе си огромна политическа и финансова мощ и ограничиха демократичните процеси в малцинството.
Досега “Братство” бе щедро финансирано от страна на сръбските правителства. Финансовата 2008 година “Братство” приключи с над 300 000 евро годишен бюджет, 19 души щатни служители и месечни заплати, които в определени случаи надвишаваха 1000 евро. За сметка на това, издателството правеше седмичен вестник “Братство” от 12 страници и тираж от 2000 бройки, 6 броя списание “Мост” с тираж 500 бройки и 10 броя детско списание “Другарче” с тираж 1000 бройки. Изправено пред финансовата криза и неизбежните реформи с цел подготовка на Сърбия за членство в Европейския съюз, сръбското министерство на културата в началото на 2009 година наложи съкращения на бюджета на “Братство” със 75% и намали щата от 19, на 8 постоянни и хонорувани служители. Поради това, българската общественост не бива да се заблуждава: “Братство” все още има достатъчно пари, отпуснати от сръбското правителство, за да прави вестник. Въпросът е дали може да направи такъв вестник от какъвто българското малцинство днес има нужда.
Лично засегнати от съкращенията, работещите в издателството заплашиха, че ще се оплачат на международните институции по правата на малцинствата за това, че сръбското правителство съкращава “придобитите права” на малцинството. Паралелно с това, ръководството на издателството поиска пари от България, поставяйки българското правителство в крайно неудобно положение: оказвайки помощ, да амнистира издателството от отговорността за асимилацията на българите в Западните покрайнини или да бъде обвинено за евентуалното му закриване.
Да се политизират тия съкращения като нарушаване на “придобитите права” на малцинството, при положение че то е застрашено от всеобща икономическа, културна и политическа криза, би било неморално и несериозно. Кризата в “Братство” не е само финансова, тя преди всичко е криза на издателската концепция, произлизаща от държавно-политическата зависимост на “Братство” и липсата на съвременен статус на българското малцинство, който да отговаря на новата демократична система на Сърбия. Освен това, “Братство” е обхванато и от кадрова криза. Решаването на тази криза не бива безкрайно да се отлага с наливане на пари отвън, а с коренни промени в издателството, които да го освободят от държавно-политическата зависимост и да дадат шанс на професионалисти, които да се занимават с журналистика, а не с политическа пропаганда.
Отговорността на издателство “Братство” за катастрофалното положение на малцинството е безспорна и огромна. В исторически план никой няма право на амнистия. България не бива да бъде подвеждана да дава пари на калпак на една прегазена от времето издателска къща.
Съгласно практиката на европейските страни, България трябва да финансира достъпни на всички проекти в областта на информирането, насърчаващи развитието на демокрацията, човешките права, правата на малцинствата и ценностите на демократичното гражданско общество.
Председател на Главния съвет на Демократичния съюз на българите в Сърбия
Драголюб Иванчов
Драголюб Иванчов
Автор:
Публикация:
29.07.2009 г. 17:14