Гледна точка

Право, куме, в очи

За челюстите на крокодила

Омръзна ми. Истински ми писна. Не мога да продължавам да чета словоизлиянията на интелигентите и дълбокомъдрите, които ще продължат да интелигентстват и дълбокомъдърстват до Второ пришествие. Един след друг те ще изсипят в така нареченото обществено пространство всичките свои напъни да кажат какво мислят за гадовете и гадната им комунистическа система в следващите предизборни месеци. Ще си го кажат и ще им олекне.

На Георги Господинов например му е някак криво и смутено - вж. последния му материал във в. Дневник.

Рипа писателят срещу подмяната и мизерията, срещу подигравката с комунистическите символи, които трябва да звучат зловещо, вместо да бъдат декор на кръчма. По подобие на символите на Хитлер – никой не прави кръчма в стил Освиенцим. Тук Господинов е много, много прав. Комунизмът е не по-малко мръсен от Освиенцим. Но тези, които трябва да чуят думите му, няма да го направят. Техните уши слушат други неща, настроени са на различна станция. И затова се налага в този случай да се намеся. И да припомня на интелектуалците – никой няма да ви чуе. На мен ми омръзна това нефелно мрънкане. Гадовете не ви четат и не ви гледат отечествения фронт. Така че или се напийте, или действайте.

Ако искате да променяте статуквото, започнете работа по същество. Направете партия. Кандидатирайте се. За такива умни хора като Господинов бих гласувал с удоволствие. Защото те помнят дивотията на команчите и имат представа каква трябва да е демокрацията. И най-важното – притежават морал. Ако знам, че някъде на този свят имам единомишленици, ще им пиша да се разберем. Не може да продължава повече така – Слави и неговите сценаристи явно имат идея. Прекалено явно. Чакам да чуя каква е. Чакам да разбера дали и тези сценаристи, момчета с ясни умове, са решили, че трябва да се работи. Защото статуквото е ужасно бетонирано.

Команчите нападат през телевизия, радио, вестници – Серьожа и Масларката се изтрепват да ни втълпяват колко сме напреднали и колко ни е безгрижно. Последната министърка беше министърка и преди години. И сега, и тогава тя не спира да се хили идиотски и да пуска старата плоча – ръст, дечицата, пенсионерите, ние, постигнахме, може, и, още, но, успехите, ни, могат, да, се, докоснат... Тази министърка е патологичен случай и това мое твърдение не е злобна нападка или обида, а констатация. Не е възможно всички ние да виждаме едно, а министърката друго. И ако тя вижда различни неща от нас, значи живее в собствен свят, а живеещите в собствен свят заслужават хоспитализиране, разбиране и хуманни грижи. Така също и Пирински беше на власт преди около 15 години. Получи се съвсем като във „Времетръс“ на Вонегът – всичко изминало тягостно се повтаря и го знаем, но си го правим по същия начин и не ни боли, и сме изтръпнали. Матрицата зацикли и не ни сменя обстановката. Едно и също нещо толкова години – това е повтарящият се кошмар на България. Повтарящите се кошмари са мъчителни и издават дълбоки психически травми.

Проблемът на команчите е, че съществуват. На първи май те се подиграха с работниците – онези, които не знаят какво е труд, от чисто човешка гледна точка никога нищо не са се трудили, не знаят от коя страна се хваща мотиката, един мазол не им е излизал, една леха не са прекопали, един ден трудов стаж нямат в трудовите книжки, тези тлъсти крокодили се показаха бавничко от блатото си и се присмяха тежкарски – честитиха с мазните си усмивки празника на „всички трудови хора“. Благодарим ви, крокодили! Ние, трудещите се, ви поздравяваме, ние, които отиваме на смърт, ви приветстваме. Аве!

Ето защо ми омръзна да чета литературни мнения за миналото, соца, команчите, техните внуци в бигбрадър и прочие – те не съжаляват и не разбират, че са вършили грехове спрямо България. Те дори се гордеят с делата си. Сатанинската им идеология нанася на страната ни вреда сравнима с петвековната българска несвобода. Равносилна на мирните договори, които орязват парчетата от Родината ни на север, запад и юг. Но това команчите не го казват. Този факт те не го признават. Те не могат да вдянат, че е необходимо извинение, ревизия, отплата, покаяние. Последната дума е най-важната – покаяние. И това е така, те не схващат, защото са плитки, а изброените реакции изискват някаква душевна дълбочина. А ако не са плитки, са просто зловещи, демонични криминални типове. Едното от двете. Трета опция няма. Третата опция са идеалистите като Вапцаров и Смирненски, които остават завинаги в миналото. И тях не ги обсъждаме. Всеки има право да бъде заблуден.

Сега става въпрос за крокодилите и тяхното блато. Челюстите на крокодила са изключително здрави, равняват се на няколко тона. Стиснат ли – не пускат. Сегашните крокодили са ни захапали и нямат намерение да охлабват хватката. Охлабят ли, ще изгубят. Затова Масларката и Серьожката с все приближените им се скъсаха от клипчета и рекламни карета. Единственият начин да бъдат обезвредени тези влечуги е да им се завържат челюстите. Никой не го стори от двайсет години насам. Защото не искаше. И аз съм склонен да простя на тези, дето не искаха, защото те виждат какво са пропуснали да направят. И съм склонен те отново да бъдат на власт, защото има шанс да поправят грешката си. Но гадовете не са на моето мнение. И няма да позволят да им се промени статуквото. Вече не. Затова бяха и цирковете с регистрацията на СДС.

Слави поздравява гадовете или с „време е някой да изхвърли боклука“, или с „нали съм тук, не съм избягал“. А аз искам да поздравя всички червени бабички, червени старци, всички редови команчи, млади и стари, глупави и по-глупави с една сцена от един български филм. В тази сцена министърът, членът на партията, тлъстата мутра, жестокият подлец извършва насилствени сексуални възвратно-постъпателни движения с главната героиня, докато в същото време тя го плюе в лицето. На неговото бюро. Той клати, тя плюе, той клати, тя плюе. Заплю го много пъти. Както Господинов и всички останали дето рипаме срещу нерезите – плюем много. Плюем ли, плюем. А предизборно особено повече. Функционерът Неризанов от филма „Маргарит и Маргарита“ е не само събирателен, но и символичен образ. Така ще продължава да действа статуквото, така ще ни изнасилват гадовете – без да се вълнуват, че ги плюем. Ние ще плюем, те ще си вършат работата. Ние плюем ли, питам ви? Плюем! Това ни доставя удоволствие, нали. Те изнасилват ли ни най-брутално? Изнасилват ни. Целокупно и масово, безнадеждно и депресиращо. И не им пречи нашето плюене. Напротив – нашето плюене ги възбужда, защото те са психопати.

Този филм на майстора Николай Волев остава недооценен именно защото показва истината. Гадовете не искат да гледаме истината на кино. Гадовете ще се погрижат сексуалните движения да не спират, като от известно време към тях за украшение са добавени и специфичните анадолски сексуални особености на обръчите, яхтите и летящите чинии. Сексуалните движения ще стават все по-перверзни. Уверявам ви в това. Вервайте ми. Пък ние ще си плюем – кой ли го бърка?

Не съм толкова наивен да си представям, че мога с думи да променя мнението на гласуващите за команчите. Нито очаквам да се съгласят с мен, че комунизмът е прикрит сатанизъм и ражда само ад. Имам една съвсем малка надежда обаче, че хората все пак ще пожелаят да приключат с този особен секс – плювателно-вагинално-анален, изпълнен с омраза и чиста жестокост. Че у тях се е запазила частица от онова чисто чувство на бунтаря Маргарит. „Майстора и Маргарита“ в българския вариант е „Маргарит и Маргарита“. Българският Майстор ще бъде този, който „по особено мъчителен начин и с особена жестокост“ ще разбие главата на статуквото, ще върже челюстите на крокодилите, ще разруши царството на гадовете. И това няма да е някоя спасителна фигура, някой бойкоподобен мошеник и лъжемесия.

Това ще сме ти и аз.

Автор: Николай Фенерски
04.05.2009 г. 10:34
Посетено: 1857
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/7815-pravo-kume-v-ochi