Гледна точка

България като кучешка тоалетна

Съчинение по картинка

България като кучешка тоалетна


Прилагам една фотография. Тя е направена в центъра на Бургас. И следва моето съчинение по картинка. Много е лесно. Виждате какво пише. Може би и разбирате какво пише. Но това, за което навярно не се досещате точно сега, е, че този надпис казва всичко. Или поне 98 процента от истината за България. Това е държавата, в която живеем – кучешка тоалетна. В нея няма душевна хигиена, няма чистота външна и вътрешна, няма уважение към Бога, няма уважение към другите хора. И точно това е голямата ни трагедия и точно поради това след броени седмици отново във властта ще попаднат също такива хора – нечисти, неуважаващи Бога и другите, нахални и безочливи. Как свързах този предупредителен надпис с престоящите избори, ме питате вие? Ще отговоря без увъртане. Много е просто.

Що е истина? - попитал Пилат. Един много приятен въпрос. Благодаря, че си го зададох. Въпрос, който си умирам да задавам на днешните българи. Що е истина, госпожи, госпожици и господа, всички вие, които ще отидете или няма да отидете до урните през юни? Дотам ли сте стигнали, че да не виждате истината? Толкова ли я окъсахте, че не ви го проумяват препраните мозъчета – пак ще се прецакате! Отново! За пореден път! Аз ви го казвам сега, а като знам колко ви е паметта, не се надявам след 2 години да си го спомните. Тогава обаче прецакването ви ще бъде факт. Тогава вие ще имате съвсем малко опции – да сте забравили, че сте гласували, и да не ви пука – важното е да изведете кучето, което има нужда от разходка и изхождане в някоя хубава градинка. Да сте твърдоглави пенсии, които продължават да твърдят, че са направили верния избор. Да се гръмнете, защото отново сте усетили как Доган, Серьожа, Бойко, Гойко, Яне, Гоце и момчетата с колелетата отново са ви извозили.

И аз ви питам, между другото и без напрягане – що е истина? Истина ли е, че нарочно не ни казват кой уби сестрите Белнейски? Истина ли е, че истината за случая е известна? Истина ли е, че професор Раданов си отиде много странно? Истина ли е, че мнозина замесени в разследването на случая също вече не са между живите по бързата процедура? Истина ли е, че някак набързо разрешиха всички спорни моменти около самотното и някак ужасно несобственоръчно убийство на А. Емин? Истина ли е, че Гоце има пушка за не знам колко хиляди и подарен по незнайно какъв начин апартамент, заради което разкритие уволниха един журналист? И че с такива пушки ходи да пушка, докато трябва да бъде в траур? Истина ли е, че бизнесдружки и добродушни спомоществователи на президент и премиер са обявени от лошата Европа за престъпници?

Вие ми кажете – кое е истина? Това, което ни казват папагалите от телевизора? Че цъфтим, връзваме и плододаваме? Или че е мизерно, мръсно, страшно, убийствено, жестоко и потиснато? Хайде де, не се срамувайте. Поне веднъж си признайте. Ако не ви се казва открито кое е истина – кажете си го на себе си. Тайничко. Или и това вече не можете? Не е трудно – изключвате всички дразнители, телевизори, телефони, затваряте се сами някъде и започвате бавно и задълбочено да мислите. Защото ако отново изберем когото не трябва, още 4 години ще гледаме в нищото. Още 4 години ще бъдем Зомбаювци, които не участват по никакъв начин в живота си. Само още 4 години – до следващата репетиция.

Истина ли е, че в Дупница и околията всички треперят от братята по оръжие мутри – те иначе не са братя, нищо, че им викат братя Галеви? Те просто са от една фамилия. Истина ли е, че в село Галиче, Врачанско по същия начин никой не смее да гъкне заради кмета, който не умее да артикулира членоразделно речта си, а по врата си носи около 3 и половина килограма злато? Те са местните феодали. Техните райони са техен вилает. Чифлик за собствено ползване. Препикана територия. Други хищници там не влизат. Защото се подушват. Братята нашумяха медийно. Галишкият герой е известен на местното население. Всички местни знаят кое е истина. Но местните ошмулени хорица се страхуват. Те живеят там и не знаят кога по случайност ще им изгори плевнята, децата им ще изчезнат или друго някое случайно нещастие случайно ще ги застигне. Случайностите там, в провинцията, там, в малките градчета, лесно се случват – Зевс се разгневява и готово.

И понеже съм свидетел и съм живял в тези градчета, ще добавя и тях. Кметът на община Попово, Търговищко вече е около 25 години на власт. Целият му творчески път мина там. Избират си го хората, харесват си го. В поповското село Осиково например никой не знае дали всичко е негово – хората само си говорят за това, няма как да го докажат. В Попово никой все едно не знае как големите фирми печелят конкурсите – за продажбата на хотела в центъра, за концесията на минералната вода в село Водица. Никой не знае и за продадените на безценица апартаменти. Истината – никой не я знае. Местният феодал се е окопал в бункера си и няма мърдане. Неговият вилает се обезлюдява, но все още му е от полза. А и така, обезлюден, той по-добре го контролира – работата на почти всеки ошмулен човечец, електоралната му единица, зависи от неговата благосклонност. Започнати бяха няколко дела срещу кмета. Едно от тях се промъкна през Търговище и стигна до съда във Варна. Явно не бе платено достатъчно на когото трябва на първа инстанция. Но работата се оправи. Във Варна този, който трябваше да получи – е получил. Присъда все още няма. И докато има пари, присъда няма да има. А пари има.

Кучешка тоалетна – всички кучета се изхождат, където им е кеф. Мърсят улиците, тротоарите, парковете, дворовете на църквите. Няма правила за кучетата. За кметовете няма правила и за кучетата няма правила. Кметовете ядат и пият, кучетата се изхождат по голяма и малка нужда. Кметското лапане не познава граници. Този същият поповски кмет се пребоядиса колкото пъти е необходимо и смени колкото хора трябва, за да запази властта си. Обгради се с верни кучета. На един дебеловрат вълк му трябват и послушни кучета. За да може неговият врат да дебелее, а те да се изхождат на воля.

Подобна е ситуацията и в община Бяла Слатина, Врачанско. Предишната, ужким червена, власт бе сменена. Старата власт властваше има-няма от времето на Тодор Живков. За да не им гръмне Бакърджиев паметника на баба Цола, го бяха прибрали в мазето на културния дом. Но след като там горе пак нещата си дойдоха на мястото, баба Цола излезе от землянката и влезе в легалност отново върху сюблимния пиедестал. Кой колко е откраднал – никой няма да разбере никога. Защото няма да има разследване. Сега същата дружинка е наета вкупом да се труди за благото на община Борован. Все пак настоящият боровански кмет е от тяхното котилце. Имаме си нов феодал. Пак бесепар. А комунист и на снимка да го видиш... Няма лек за комуниста. Доказано е. Още един прелюбопитен факт ще спомена, за да се разбере по-добре психиката на бившите вече белослатински феодали. Зам.-кметът беше шеф и на културата, а културният дом му бе нещо като бащиния. По едно време дори оставяше немската си овчарка да спи в целия културен дом. Да пазела. От какво да пази – комунистите са на власт? Но нали кучетата трябва най-културно да се изхождат, където ги свари сварата. Нашето НДК дълго време лаеше от всички страни. Виждали ли сте лаещ дворец на културата? Това е то авангардизъм.

Сдават бившите властта. Но неколцината от културния дом забравят да сдадат ключовете си. Малко след прогонването на старите феодали в културния дом се организира изложба на местни художници. Една нощ няколко картини са откраднати. Две от тях на моя приятел Марио Беров. Няма взлом, няма следи, чиста работа. А думите на бившия зам.-кмет, малко преди да напусне, били нещо като „ще ви режа главите и ще викам оня с катафалката да ви товарим“. Колко злоба трябва да има у човек, за да върши безцелно зло? После се чудят журналистите защо синчетата на феодалите забиват ножове в гърбовете и колят наред – не се чудете, от бащите си са го чули. И знаят – няма съд за татковците им, няма да има съд и за тях. Тая държава си е тяхна. Тая кучешка тоалетна те с толкова труд я направиха такава. И правилата им са кучешки и мръсни. Не предвиждат съд и наказание за вълците и техните семейства.

Жалкото е друго. Едвин Сугарев се напъна да оповести на целокупното население, че за подлостите се плаща. Жалкото е, че за подлостите няма да се плати. Няма начин. Не е залегнало в плана. Защото подлеците ги избират тези, които не уважават улиците на града си, Бога, себе си. И ние така – водим кучетата си по улиците, те се изхождат на воля, защото живеем в кучешка тоалетна, телесните кучешки отпадъци изсъхват на слънцето, стават на прах, който ние и нашите деца вдишваме. Или ни се лепят по подметките в най-прясно състояние. Едва ли някога у нас ще видя сцената, която видях във Виена преди година – една лелка си водеше кученцето на каишка. То се спря край един бордюр. Свърши си работата. Лелката бръкна в джоба си и извади найлонова торбичка. И събра всички отпадъци най-старателно. Взе ги със себе си, за да ги изхвърли, където трябва. Освен това във Виена нищо не работи в неделя. Защото правилата им са човешки и етични.

Няма никаква надежда, господин Сугарев, народ, който хвърля боклуците си навсякъде и води кучетата си по нужда край църквите, да поумнее от едно ваше писъмце и да вземе да накаже подлеците. Никаква. Надежда няма. На път сме най-трагично да се сдобием с нов премиер – нископрофилен бивш пожарникар и охранител, пръкнал се от все същото комунистическо гнезденце. Този охранител ще продължи да охранява тези, които винаги е охранявал. Изброените Доган, Серьожа, Гоце и прочие. Статуквото на вълците. И все така ще бъде и няма да се отървем от усмивките им нагли, докато се правим, че не знаем истината. Ще тънем в лъжата. И няма да ни пука. Те си харесват кучешката тоалетна. Доказаха го с набързо приетия закон за 8 процентовата бариера за коалиции. Ние не протестираме. Ние сме омагьосани, сенилни, отчаяни. И никакви такива статийки нямат шанс да променят мисленето. Истината на нас просто не ни трябва. Дори чувам да казват:

За какво ни е тази истина? Ни се пече, ни се вари. Ние искаме само да оцелеем. И дори нямаме сили и желание да изкрещим през прозореца като във филма „Мрежа“ на Сидни Лъмет – ПИСНА НИ! Ние не искаме да знаем истината за властта. Лъжата е станала естествената ни среда. Не правим разликата. Умираме си да продължават да ни изнасилват министри, президент, кметове. Примирили сме се с кучешката им тоалетна. Мечтаем само да си псуваме на спокойствие заедно с телевизия СКАТ и нейния налудничав патрон. И той нещо позаглади косъма напоследък. Искаме чака-рака и славитрифоновска притоплена блудкавееща мъдрост. Искаме комунистите да продължават да си отвличат кредитните милионери, за да си връщат даденото от партийните каси – да става шоу. Искаме да сме тъпи.

Аз се чувствам почти сам. Напълно сам.

За кого да гласувам... Може би за най-малкото зло. Ще се присъединя към поета Сугарев.
Автор: Елена Джелебова (Николай Фенерски)
24.04.2009 г. 19:42
Посетено: 2461
Етикети: България
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/7745-balgariya-kato-kucheshka-toaletna