Гледна точка
Страната на запушените уши
... и на самообявленията
Следващия път ще ни изобразят не като турски кенеф, а като едно голямо запушено ухо. Така ще стане, ако допуснем такова българско представяне на Евровизия.
Пропуснала съм телевизионното мероприятие. Признавам, че Евровизия не е в сферата на интересите ми, но след като прочетох тук-там протести, наложих си да изгледам клипа, и по-тежкото - да изслушам тази т.нар. песен. Койот вие на поляна. Кошмарна работа.
Всеки, излизал на сцена, музикант или артист, знае, че при изпълнение на живо никой не е застрахован от гаф. Но в случая с изявата на Кр. Аврамов, по-страшното е друго. Както чета сега в едно негово интервю, той не само че не намира нищо лошо или фалшиво в изпълнението си, а нещо повече - удовлетворен е от себе си и смята, че колегите му завиждат. Това е бедата.
Човекът, който се самообяви за "глас", не чува, че пее фалшиво. Какво да говорим повече. Най-първото, най-основното изискване, главното качество за някой, който се занимава с музика, е слухът. Музикален слух. С това се започва. Без слух не става нищо, какъвто и глас да има. Защото, ако е за глас, то и магарето е гласовито... Някой дълбоко излъга този човек и му направи лоша услуга.
Но толкова за него и песента му. Да се справя както намери за добре. По-тъжното е, че някой го е избрал. Този някой също не чува. Или е със запушени уши. Дали това са гласувалите, или някой, който е пренаредил вота - истината е тази: Ние сме страната на запушените уши.
Замислих се и за нещо друго. Тук, у нас явно има особено благодатна почва за самообявяване. Мине, не мине време, току се яви някой от нищото и се самообяви за нещо. Я за човек-паяк, я за Златна флейта на България, я за човека-глас. Току дойде някой на бял кон и се представи за велик. И колкото е по-отдалече, толкова повече му се радваме. Примери различни и безброй.
Та така и сега с "човека-глас"... А ние - със запушени уши.
Пропуснала съм телевизионното мероприятие. Признавам, че Евровизия не е в сферата на интересите ми, но след като прочетох тук-там протести, наложих си да изгледам клипа, и по-тежкото - да изслушам тази т.нар. песен. Койот вие на поляна. Кошмарна работа.
Всеки, излизал на сцена, музикант или артист, знае, че при изпълнение на живо никой не е застрахован от гаф. Но в случая с изявата на Кр. Аврамов, по-страшното е друго. Както чета сега в едно негово интервю, той не само че не намира нищо лошо или фалшиво в изпълнението си, а нещо повече - удовлетворен е от себе си и смята, че колегите му завиждат. Това е бедата.
Човекът, който се самообяви за "глас", не чува, че пее фалшиво. Какво да говорим повече. Най-първото, най-основното изискване, главното качество за някой, който се занимава с музика, е слухът. Музикален слух. С това се започва. Без слух не става нищо, какъвто и глас да има. Защото, ако е за глас, то и магарето е гласовито... Някой дълбоко излъга този човек и му направи лоша услуга.
Но толкова за него и песента му. Да се справя както намери за добре. По-тъжното е, че някой го е избрал. Този някой също не чува. Или е със запушени уши. Дали това са гласувалите, или някой, който е пренаредил вота - истината е тази: Ние сме страната на запушените уши.
Замислих се и за нещо друго. Тук, у нас явно има особено благодатна почва за самообявяване. Мине, не мине време, току се яви някой от нищото и се самообяви за нещо. Я за човек-паяк, я за Златна флейта на България, я за човека-глас. Току дойде някой на бял кон и се представи за велик. И колкото е по-отдалече, толкова повече му се радваме. Примери различни и безброй.
Та така и сега с "човека-глас"... А ние - със запушени уши.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
25.02.2009 г. 23:32
Посетено:
1953
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/7373-stranata-na-zapushenite-ushi