Гледна точка

19 години подмени

Преходът – промените като подмени

Според един стар виц в дружески разговор Тато рекъл на Тито:

- Тито, Тито, какво ще правиш с тия певци?!
- А ти, Тодоре, какво ще правиш с тия крадци?!


 
Ако това не е пророчески виц, здраве му кажи! Във филма „Ъндърграунд” на Емир Кустурица финалната сцена показва смаляващата се и затъваща остатъчна Сърбия на фона на френетично изпълнение на сръбска чалга по време на пиянска веселба („Сърбите са хора на живота”, казвахме по Татово време). А кражбата в днешна България се превърна в основен отличителен белег на определени и доста широки „кръгове” и среди.

Не беше толкова отдавна. Преди 19 години. За родените след 10 ноември 1989 г., раснали само в условията на перманентния преход от комунизъм към демокрация, виц като горния звучи напълно непонятно. Но по-възрастните разбират, знаят и помнят. И могат да потвърдят, че вицът е истина, а грешката – вярна.

Знам, че основната спекулация днес е да се твърди, че „за нас това е минало – неважно”,  по думите на поета. „Дайте да не ровим в миналото!” „Да вземем от него само въглените, а не пепелта”, „Нека спрем да търсим виновни, а да гледаме напред” и т.н. Че тази наглед миролюбива теза е неприемлива, нямам никакво намерение да доказвам. Мимоходом ще отбележа, че тя обслужва единствено онези, които имат гузна съвест, независимо в каква степен и от какво е такава.

Защото, ако не си отговорим на въпроса защо само България е в плен на мафия (мафии) и на подмолно, но мощно влияние на руските панславистки и имперски интереси, няма никога да можем да осъществим какъвто и да е напредък, независимо от формалното си членство в ЕС и НАТО и дори в световната коалиция срещу тероризма…

Не ме изкушава и мисълта да правя хронология на събитията преди и след 10 ноември. От висотата на днешния ден стана безпощадно ясно: дирижираният от червената номенклатура с помощта на бившите служби и отгледаната опозиция преход успя напълно. Резултатът също е формулиран отдавна: с ловка мимикрия БКП/БСП успя да се съхрани (спаси) и да превърне някогашната си политическа и мафиотско-стопанска власт в реална икономическа власт, съчетана с нова политическа власт и с явно и тайно сътрудничество с престъпните групировки – също нейни свидни рожби, произхождащи от спортни, милиционерски и военни кръгове и „отряди”. (Тук само ще спомена, че по някакъв неписан закон още от времето на партизанлъка преди 9 септември 1944 г. продължава под някаква форма съперничеството между различни крила на Партията, което условно наричам „битката между двата отряда – „Чавдар” и „Антон Иванов”).

Сега имаме налице крупни капиталисти - както от средите на старата „червена буржоазия”, така и новоизлюпени, наваксващи историческата си бедност, убогост и андрешковщина с алчността на Балзакови герои. Като „сиромашко невидело” те са се нахвърлили да луксозничат, парадират и позират, преструвайки се на крупни бизнесмени, политически и държавни дейци, партийни лидери, създавайки същевременно добра хранителна среда за пръкване на парвенюта от всякакъв вид и калибър – фолк икони, мутри, топ модели и каквото ви дойде на ум; всеки ден ги виждаме по афиши, тв предавания, вестници и списания в съпровод на чалга, диалектен говор и всестранно развита пошлост.

Горчивият извод, който може да се направи, без да се търси вината където и да било (дори и само у комунистите, които блестящо си изпълниха, по болшевишки, програмата максимум), е само един: виновните сме ние. Не само защото допуснахме и допускаме да се случи и да се случва всичко това и пред нашите очи, и пред очите на Европа и света, а защото ни е вродено.

„Какво ще правиш с тия крадци!”, уж казал Тито на Тато. Гениалният Георги Марков в редица свои есета достатъчно изчерпателно и проникновено е разкрил пораженията, нанесени от комунизма върху българската народопсихология. Може би само едно не е направил: не е прогнозирал тяхната дълготрайност във времето. Помня една мисъл на Адам Михник, според която „най-страшното на комунизма е в това, което идва след него.” Не само е прав, но по отношение на България е хилядократно прав.

Това, че ни е сполетял комунизмът по печално известен начин (преврат, присъствие на окупационна руска армия, измислен противоконституционен референдум, манипулирани и фалшифицирани избори, унищожаване на цвета на нацията чрез „народен съд”, национализация, коопериране, експроприация и прочие), не е единствената причина или оправдание.

Истината е, че на „народа” му хареса в някаква степен „удобството” на комунизма с неговите привидни благинки. И не само това. Той се възползва от неговите „предимства”, като прибави един особен вид „съпротива”, дори и неосъзната, срещу комунизма – тотална безстопанственост, социална апатия, начало на процеса „ниска раждаемост”, масово крадене от ТКЗС-та, АПК-та, заводи, цехове и работилници. Едно, поради вечните дефицити, друго, поради тази вече проникнала у всекиго андрешковщина и селски тарикатлък.

Тази липса на достойнство се пренесе в днешния ден. Сега сериозни на вид мъжаги, наследили своебразен инфантилизъм и бабаитщина, открито (даже законно!) ограбват държавата, ЕС (опитаха, и то успешно, но засега кранчето е затворено), всички нас. Това са наглед човешки същества, хора, които имат семейства, жени и деца – и вършат всичко пред очите им, а те го приемат за нормално, даже искат по-скъпи коли, палта и накити, елитни училища и какви ли не екстри.

Виждам ги, пренесени в миналото, как крадат от някакъв склад, или просто си „взимат” с връзки, защото са приятели на склададжията…. Сега пак крадат, но са регистрирали фирми, захвърлили са анцузите (ако са били спортни шампиони) или офицерските звания (ако са били от някоя служба) и „печелят” държавни поръчки, за които вземат милиони, а свършват работа за пет пари. Това е само един от хилядите сценарии, по които се развива днес българската „пазарна икономика”, призната за такава не за друго, а защото обещахме да затворим АЕЦ-а. (А че това е правилно и защо, е друга тема.)

Днес, когато излизат списъците с имена на агенти, доносници и трети лица, уж работили за националната сигурност, става ясно защо опозицията ни не успя да оползотвори и съхрани големия демократичен подем и неговия потенциал след уж голямата Промяна, която се оказа дирижирана, направлявана и доведена до напълно логичен край - като бе превърната в пълна Подмяна. Затова виждаме комунисти-милионери с „леви убеждения”, които обвиняват критиците си в завист и андрешковщина, дори в комунизъм, и са готови с кръв да защитават (с чуждата, разбира се!) неприкосновеността на частната собственост.

Както се казва, планирано бе и да бъде изпуснат моментът за демократично ограничаване на комунистическото влияние върху процесите (българско и руско). Сега наистина е твърде късно. Умишлено превърнатата не в трета власт, а в трето „всевластие” съдебна система (години наред в нея влизаха само верни на „отрядите” лица) зорко и успешно пази днешните „герои” от законни действия срещу тях; патят само дребни риби, а „отписаните” по някаква причина просто ги ликвидират.

Изглежда трябва да се изчакат, уви, естествените процеси - доколкото вече може да бъде естествено едно развитие, поставено върху такава неестествено, нееволюционно сложила се социална основа - да формират социалната йерархия, която от своя страна ще породи съответните икономически, социални и политически интереси на социалните групи.

Като казвам „изчакат”, имам предвид не да стоим със скръстени ръце, колкото и да са ограничени умишлено и целенасочено възможностите за влияние върху процесите, а да не спираме да изобличаваме Подмяната.

В края на краищата естествените процеси ще излязат по-силни, но трябва да им помагаме всячески. Защото Демокрацията по презумция е на страната на демократично мислещите хора. Остава и те винаги да бъдат на нейна страна, а не да се поддават на съблазните на „прехода”, както понякога ставаше и става.

За да не приличат по нищо на героите от оня стар виц.
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
07.11.2008 г. 13:06
Посетено:
1266
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/6784-19-godini-podmeni