Отворено писмо на Асоциация „Българска книга”

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Национална среща на българските книгоиздатели, книгоразпространители, литературни агенти и библиотеки в Пловдив, 27 март 2005


Асоциация „Българска книга”, като единствената браншова организация, защитаваща интересите на книгоиздателите и книгоразпространителите, посреща с надежда всяка идея и инициатива, свързани с популяризирането на книгата и четенето.

Тази наша дейност винаги е срещала подкрепата на българските медии и обществеността. Затова сега се обръщаме към тях с тревога за съдбата на родното книгоиздаване и книгоразпространение.

Мощна чужда корпорация лансира проект, според който в продължение на 30 (както е обявено) седмици вестниците „Труд” и „24 часа” ще продават книги по нов за българския пазар начин - чрез огромната мрежа на вестникарските павилиони. До нея обаче нито едно българско издателство не е имало и няма достъп. Защо? Защото този тип търговия засега е изрично забранен от българското законодателство. Законодателят (Наредба № 4 за отчитане на продажбите в търговските обекти) е задължил местата за продажба на книги да разполагат с касови апарати с цел строга данъчна отчетност. А продажбата на книги е забранена във вестникарските павилиони, които нямат касов апарат. И ето че сега сме изправени пред прецедент, при който контролът на продажбите на книги става невъзможен, а положението на отделните субекти в бранша – неравностойно. Създават се и условия за вторичен пазар, който е незаконен.

Не се ли нарушават поне три закона на Република България – Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данък добавена стойност и Закона за защита на конкуренцията.

Първата от тридесетте обещани книги ще бъде подарък. Не се ли явява това нелоялно привличане на клиенти по смисъла на чл. 34, ал. 5 от ЗЗК, която гласи: „Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества, както и на печатни произведения при продажба или абонамент за периодични издания.” А става дума и за официално оповестени тиражи между 300 и 400 хиляди. Очакваме, че Комисията за защита на конкуренцията ще прояви интерес към този факт.

Години наред българската книга страда от липсата на заинтересованост от страна на държавата и за нея се плаща ДДС като за най-обикновена стока. Европейската практика показва, че данъчната ставка за книгите се движи между 0 и 5 процента, а у нас, въпреки многократните апели на Асоциацията, тя е 20%. В България четенето на книги се облага с данък - за разлика от развитите европейски страни.

Като подкрепяме рекламирането на четенето и книгата, не можем да приемем, когато то е насочено срещу българските книгоиздателства - книгите им се разпадали при четене, преводите им били лоши. Защо се забравя че същите тези преводи са използвани и в този проект. Не можеш да се представяш за радетел на книгата, като паралелно с това петниш образа на гилдията, в която е ангажиран трудът на хиляди хора.

Българските книгоиздатели и книгоразпространители оцеляват при изключително трудни икономически условия. Но това не им пречи да създават работни места и национален доход именно в България. Не се ли съсипва с подобни проекти многогодишният труд и благородна мисия на всички, които създават и милеят за българската книга?


---------------
Следват подписите на всички участници в срещата на българските книгоиздатели, книгоразпространители, литературни агенти, библиотекари и общественици.