Малкият град и културата

Несъмнено, наличието на културни събития и хора, които изпитват потребност от тях, са мерило за будността и духовността на жителите на едно селище. Малък град не е равнозначно на малки възможности, що се отнася до идеи, инициативи и талант. Може би малко са тези, които въпреки абсурда, в който живеем, успяват да допринесат за съживяването на културата и издигането й на ново, съответстващо на времето си ниво. Като споделям тези наблюдения, мислено обхождам по картата на България всички малки и още по-малки градчета, всяко от тях уникално по своему.

Да вземем например Враца, малък град с богата история, красива природа и шепа хора, които създават културния облик на града. От няколкомесечното си пребиваване в града съм впечатлена от дейността на младите врачани и техните ръководители към Младежки дом – Враца, от инициативите, които се провеждат в училищата на територията на Враца, от интересните културни прояви на Регионалната библиотека, Читалището и т.н. Не бих искала да пропусна също и Драматично–кукления театър и Врачанската филхармония. Смея да твърдя, че голяма част от предстоящите културни събития се представят в аванс на страниците на местните вестници, което улеснява информирането за тях. Може би липсват табла или колони, предназначени само за културни афиши, където всеки, който желае, да намира информация за провежданите културни събития в града.

Ето още нещо, което мина през ума ми, докато минавах покрай сградите на НЗОК, НОИ или някоя новопоявила се банка – защо театърът, читалището или библиотеката не се помещават в такива нови и модерни сгради, а трябва да се примиряват със закърпен таван или лепен с тиксо прозорец?

Това са просто размисли, които бяха провокирани в мен от дискусията на страниците на Бюлетина.